— Магяровар — каза млад циганин в ухото му и миг по-късно се обади Меган.
— Тук Гоблен.
— Задръж така, Гоблен. Нова връзка.
— Магяровар. Тук Есмералда със Съветника — съобщи гласът на Магда.
Нови две връзки, все така с проверка и потвърждение.
— Всички да имат готовност за съобщение от Скитника.
След по-малко от минута към пращенето в слушалката се добави гласът на Роман:
— До всички — изрече той бавно, стараейки се да бъде разбран. — До всички. Имайте готовност за заповед как да продължите.
Дълги секунди тишина. Секунди на молитви и надежди.
— До всички — обади се след минута Роман. — Магьосника е тръгнал. Повтарям: Магьосника е тръгнал.
Паузата, която последва, смрази кръвта на всички слушащи.
— Начало на танца.
Преди да изтече следващата минута, едновременно започнаха да се случват разни неща: стар, изморен компютърен експерт се захвана да разбива защитата на една от най-секретните военни база данни; мъж небрежно прескочи оградата около паркинга на телевизионната станция и се отправи към камиона на една от подвижните телевизионни станции, предлагащи сателитна връзка; двама адвокати в компанията на циганка, излязоха от къща, качиха се в кола и потеглиха по посока на Съдебната палата на Лас Вегас; двама цигани с извадени ножове се сляха със сенките на нощта, спускаща се над секретната военна база; а двама крадци клечаха под навес в място, което не съществуваше на нито една карта, и се опитваха да обяснят „играта“ на две невъобразими същества.
Пета част
Разплата
Малкото момче или по-скоро сърдитият на света юноша се превърна в мъж в Париж, някъде из градските дебри на мрачния, опасен квартал Рив Дроа.
Превърна се плавно, неусетно, незабелязано. Но когато стана, случи се в дълбока тишина и със страшна сила.
Беше избягал от ключаря и семейството му на осемнайсет години и се бе запилял из Америка. Грижата за прехраната бе проста — тук кола, там сейф в заложна къща. Едно непрестанно и лишено от посока пътуване към оцеляването.
Съществуване, което никой не би могъл да нарече живот.
Но уменията му се развиваха експоненциално. Вече бе започнал да харчи парите от ударите почти изключително за съставните части на оборудването, което засега виждаше само в главата си. Спестяваше малки суми за храна и подслон, а останалото отиваше за път и експерименти.
Така и не разбираше как така може да прави нещата, които му се отдаваха, но през цялото време знаеше, че ги прави по-добре от който и да е било друг.
Само че за него това изобщо не бе достатъчно.
Когато стигна източното крайбрежие, пое на север.
Четири заложни къщи в Бруклин. Серия офиси, специализирани в кеширане на чекове в Олбани. Малък магазин за дрехи втора ръка в Монреал. Четири банки в Нюфаундленд.
Но въпреки парите и удовлетворението, които получаваше след всеки удар — защото макар всяко следващо предизвикателство да бе по-голямо от предишното, той винаги успяваше — не можа да намери отговор на неясните въпроси, които го измъчваха.
А когато полицията в Северна Америка надуши следите му, той просто изчезна.
Англия му се видя скучна. Всичко бе прекалено лесно, а той имаше нужда и от тръпка. Ирландия, Шотландия и Уелс бяха дори още по-зле.
Накрая, повече от досада, отколкото поради някаква друга причина, се озова в Париж.
Шест месеца минаха в учене на езика, в установяване на базата и в опознаване на града, където му бе писано да завземе челните страници на вестниците с описания на спиращи дъха взломни кражби. Всички концентрирани в най-скъпите квартали на френската столица.
Личните сейфове на богаташите се отваряха пред него като по магия. Най-сложните алармени системи занемяваха. А воплите на потърпевшите — макар това по правило да се оказваха все хора с власт и връзки — се чуваха с такова закъснение, че нямаше никакъв шанс да бъде заловен.
Всичко това бе станало възможно благодарение на кратката му дружба с един отиващ си от света майстор в занаята.
Въпросният човек бе може би последната знаменитост сред големите взломаджии в Европа. Истинска легенда в подземния свят. Но напредналата му възраст, комбинирана със задължителните три кутии цигари на ден, го бе оставила сляп, разяждан всеки ден по малко от рака и зависим от това дали действащите крадци ще си спомнят да му благодарят за получените сведения, като платят комисионната от петнайсет цента за реализиран долар.