Лукаш сви рамене и на свой ред се окичи с ламинираната смарткарта, която се надяваше да съдържа информацията, необходима му, за да мине през където трябва.
— Ще действам по цигански — каза той с глас, който почти скри тревожните му мисли. Наведе се и вдигна чувала с изненадващо лекия пришълец. — Да тръгваме.
Грег провери вратата и рязко я отвори. Лукаш мина през нея, без да се оглежда. Вратата веднага тихо се затвори зад него.
Давайки му две минути аванс, Грег също провери теглото на своя пришълец, отвори отново вратата и излезе на тъмния асфалтов път.
— Дръж ме под око, Лайнъс. Само този път — по изключение.
И пое в мрака в посока, обратна на тази, в която бе изчезнал Лукаш.
Десет минути по-късно малка група се бе събрала в края на ярко осветения плац. Петнайсетина души чакаха във влажната ранна вечер, спуснала се над Невада, подредени на опашка, готова да бъде обработена от поста пред тях. Военният самолет на пистата вече подгряваше двигателите си.
Грег се приближи към групата отзад, внимавайки да не бърза, но и да не се влачи. Целта му не беше да привлича внимание върху себе си. До момента поне картата му бе поглеждана само бегло и никой не бе проявил желание да прегледа съдържанието на военната мешка. Нещата се развиваха по начина, който бе предвидил още на фаза първоначално обсъждане на плана.
Грег нямаше представа с какво време разполагат. Още по-малко можеше да знае кога ще бъде открито изчезването на Джо и Макс, след което несъмнено щеше да бъде обявена бойна тревога. Всичко, което му бе известно със сигурност, бе, че вероятната продължителност на техния живот в момента се измерва в минути, както и че готвещия се за излитане транспортен самолет е най-приятната гледка в живота му.
Времето течеше, хората на опашката пред него намаляваха и той все по-често започна да се взира в тъмнината, разтревожен от отсъствието на Лукаш. Когато останаха само седмина, циганинът крадец най-сетне благоволи да се появи.
Неговата „мешка“ беше на количка, в ръката си държеше чаша кафе, а редом с него крачеше привлекателна млада жена в униформа.
Той небрежно поздрави с вдигане на чашката чакащия Грег, усмихна се и продължи оживения си разговор с момичето. Миг по-късно Грег чу да викат номера му по високоговорителя.
Затвори очи, наложи си да се овладее, вдигна чувала и тръгна към мястото за обработка на заминаващите.
— Име? — попита старши сержантът, докато двамата му тежковъоръжени подчинени гледаха.
— Валънтайн, Джеймс Валънтайн. — Грег подаде картата си, както бе видял да правят другите преди него.
Сержантът прокара пръст надолу по защипаната страница, прелисти я, след това обърна на третата. На лицето му се появи объркване.
— Валънтайн… — измърмори той на себе си. Изражението му се смени с подозрителност.
Грег небрежно остави чувала до себе си, готов бързо да го развърже.
— Валън… Ами теб те няма в моя… — Той обърна на последната страница. — О! Ето къде си бил — измърмори той и ядосано поклати глава. — Умират да правят промени в последната секунда. — Той обърна страницата към Грег, за да се разпише.
Грег се наведе и видя с периферното си зрение един от войниците да се приближава към багажа му.
— Ефрейтор!
— Да, старши сержант! — отзова се сепнато младият войник.
Сержантът поклати глава и едва не издърпа бележника си от ръцете на Грег.
— Заповядах ли да претърсваш багажа на този човек?
— Съвсем не, старши сержант!
Сержантът завря бележника си на сантиметър от носа на войника.
— Кажи ми тогава какво пише тук, редом с името на господин Валънтайн! В случай, че можеш да четеш, разбира се!
Момчето премести кръстосания си поглед, без да мърда с глава, и послушно прочете:
СПЕШНО!
КОРЕКЦИЯ В МИТНИЧЕСКАТА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПОЛЕТА!
ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ!
— Старши сержант! Тук се казва: „Лицето Джеймс Валънтайн ще пренесе пакет на секретната поща, който не подлежи на оглед при никакви обстоятелства“.
— В такъв случай назад, ефрейтор!
— Слушам, старши сержант! — И той по военному отстъпи няколко крачки назад, приковал поглед по устав строго напред.
Сержантът се обърна към Грег:
— Съжалявам, сър. Това е първата му нощ на пост тук. Но е добър пехотинец. Ще се научи. — Той неуверено замлъкна, явно затруднен да продължи. — Ако все пак искате да докладвате…