— Магьосника.
Роман шумно си пое въздух.
— Слава на тебе, Господи, че си го превел през всички премеждия.
— Да — бързо се съгласи напрегнатият глас в слушалката. — Как са работите?
— Базата току-що затвори за всякакъв вид транспорт. Целият персонал, цивилни и военни без изключение, са задържани вътре до следваща заповед. — Циганинът с мъка сдържаше вълнението си.
Нова дълга пауза на другия край на линията.
— Нещо по-конкретно? — попита накрая Грег.
— Официално е обявено за учение. Засега толкова.
Отново мъчително дълга пауза.
— Друго?
Роман вдигна поглед към бялата дъска, на която грижливо бяха отбелязани всички фази на плана, хората по отделните задачи, състоянието на тяхната готовност и така нататък.
— Всички са на позиция и очакват твоите заповеди.
Дълга пауза.
— Продължете с… — Той замълча за малко. — Съобщи на всички да започнат с вариант „Разкриване“. Повтарям, „Разкриване“.
— Разбрано — потвърди Роман и си записа думата на лист пред себе си, въпреки че бе невъзможно да я забрави. — Разкриване.
Той подаде слушалката на Фос и започна да сипе заповеди за екипа по свръзките.
Фос държеше слушалката с трепереща ръка.
— Ало?
— Държиш ли се, човече?
По сухите напукани устни пробяга лека усмивка.
— Държа се, не се бой. Как е при теб?
— За момента сме окей. Поне засега никой не стреля по нас. Минахме през портала преди десет минути без никакви проблеми.
— Слава богу!
— Ще му благодаря и аз при първа възможност. Точно в момента обаче искам да ми помогнеш с вълшебните си, макар и сковани от възрастта пръсти.
— Къде щеше да бъдеш сега без тези сковани пръсти, умнико? — За пръв път след лечението си Фос прозвуча като предишния Фос. После се извъртя с креслото към близкия компютър. — Давай да видим какво ти трябва.
— Започни търсене във всички база данни, за които се сетиш, но основно правителствените.
Възрастният мъж започна ловко да извиква съответните менюта.
— И от какво да се интересувам?
— Всякакво упоменаване на фразата „нулев компонент“.
Фос въведе без забавяне думите и нареди на компютрите си да започват търсенето.
— А какво е това?
— Кажи ми, когато научиш нещо, нали?
— Веднага.
Пауза по линията.
— Ей, Фос!
Изненадан от това, че приятелят му е решил да го назове по име по открита линия, възрастният компютърен експерт се извърна от терминала.
— Да?
— За всичко, което направи, за всичко, което сътвори, за всичко, за което се досети… — Гласът в слушалката леко потрепна, после отново набра сила и завърши: — Благодаря ти, човече! Всичко сработи точно както го беше намислил. Нямаше никакъв шанс да се справим без теб!
— Аз, аз…
Грег леко се засмя.
— Знам — каза той и съвсем тихо, но с чувство повтори: — Знам!
Този път тишината беше от прекъсната линия.
Фос се обърна към терминала, увери се, че търсенето се разгръща според предвижданията му, стана и с леко вдървени крака се отправи към вратата.
Когато мина покрай Роман, и той го потупа по рамото.
— Фантастична работа, Фос!
Възрастният мъж кимна и излезе навън.
Жените и децата чевръсто събираха багажа. Правеха го весело, защото тези хора от векове свързваха всяка промяна с очакване за нещо по-добро. Фос обаче не им обърна внимание. Без да гледа накъде върви, той тръгна напред в тъмнината, докато се оказа съвсем сам.
Избърса сълзите от очите си, пое дълбоко въздух в гърдите си и вдигна глава нагоре към чистото звездно небе.
— Благодаря ти — прошепна той толкова тихо, че едва се чу сам. — Благодаря.
Дълбоко в пустинята Невада, на трийсетина километра от главната магистрала, на изоставен тесен път, петима души се суетяха покрай открадната станция за сателитна връзка. Двама проверяваха подпорите, които повдигаха камиона на няколко пръста от земята.
Когато се увериха, че са добре разпънати, подравнени и заключени, те дадоха сигнал. Две жени веднага влязоха вътре и включиха захранването на сложната апаратура. Изчакаха да загрее, разгърнаха в нужната ориентация чинията на сателитната антена, провериха дали касетофоните са в ред и включиха в ефир двете телевизионни камери навън.
Меган кимна, сгъна мобилния си телефон и тръгна към колата на Део. На нейния покрив имаше осветено огледало. Тя се огледа, провери прическата и грима си. Видя в огледалото Део да приключва някакъв разговор по своя телефон.