— Ще действаме, нали?
Део кимна.
— Момчето и… — Той се запъна. — … са на път — побърза да довърши той.
— А Грег?
Део остана сериозен.
— Отивам да го взема.
Меган отдавна бе разбра, че има въпроси, отговорите на които е по-добре да не знаеш, така че е безсмислено да ги задаваш. Затова въздъхна и продължи да оправя косата си.
— Не мога да повярвам, че всичко ще свърши тази нощ.
Део като че ли не я чу.
Тя спря и този път се обърна към него:
— Нещо не е наред ли? — Изражението й бе замръзнало.
Део захапа устна.
— На път са — измънка той.
— Какво има? — тихо попита тя. — Какво се е случило?
— Какво? О… — Той смутено се усмихна. — Извинявай. Нищо. Няма нищо. Бях се замислил какво ще стане след твоето предаване.
Загубила търпение, Меган се обърна към огледалото.
— Какво има да става?
— Трябва да вървя — разсеяно каза той, качи се в колата и завъртя ключа за запалването. Остави двигателя малко да загрее и включи на скорост. След няколко секунди се изгуби в облаче прах.
Меган остана загледана след отпрашилата кола.
— Какво толкова има да става? — Тя тръгна към студиото на сателитната станция, поколеба се за миг и хвърли един последен поглед на вече пустия път. — Майната ти!
Притисната от всички страни от казина с крещящи неонови реклами, хотели в стил арт деко и шляеща се по улиците плътна тълпа пешеходци, Съдебната палата на Лас Вегас изглежда попаднала тук по някаква необяснима случайност. С чистите си линии, грапавите стени от розов гранит и площада, потънал в непривично мека за тези места светлина, сградата никак не се вписваше в околния градски пейзаж.
Контраст, напълно съответстващ на душевното състояние на областния съдия Антоанет Алегзандър в момента, която откровено смяташе, че понятия като право и справедливост не са никак подходящи за моралните устои на Меката на хазарта.
Освен това беше и ядосана, че са я измъкнали от най-добрия френски ресторант в града, да не говорим, че трябваше да напусне компанията на един от най-интересните мъже, обърнал се към нея с молба.
— Лошо ви се пише, господин Кейпърс, ако не става дума за Второто пришествие или за нашествие от Марс — предупредително го изгледа тя, седна зад писалището си, облегна се в креслото и зачака, проявявайки велико търпение.
Кейпърс и Гавилан размениха неспокойни погледи и се обърнаха към раздразнената дама.
— Господин Гавилан ще ви запознае със случая, който бихме желали да ви представим, Ваше Благородие — отговори Кейпърс с по-слаб глас, отколкото би искал.
— Дано си заслужава, господине.
Гавилан се усмихна с възможно най-очарователната си усмивка и взе подадения му от Магда плик.
— Ваше Благородие, надявам се говорим вече официално?
Съдията погледна съдебната стенографка, която кимна.
— Добре тогава. Води се официално слушане по случая с… — Тя погледна депозираното искане пред себе си. — … Джо Грей и Макс Грей. Присъстват господин Линуд Кейпърс и господин Джон Гавилан от Бюрото за обществена защита. Както и госпожица… — Тя направи втора пауза и въпросително погледна към Магда.
— Джейн Смит — услужливо, но без раболепие подсказа Магда. — Помощник на господин Гавилан.
— Добре. Чакам, господин Гавилан.
Гавилан извади от папката копие и й го подаде през писалището.
— Благодаря ви, Ваше Благородие. Предавам на Ваше Благородие документ, който за нуждите на идентификацията ще наричаме „Служебен документ номер едно“ на жалбоподавателите. Това е молба, с която се иска незабавното издаване на временна възбрана по отношение на всички органи на федералното правителство на Съединените щати. Иска се включването на текст в заповедта, с който на правителството се забранява да влиза в контакт с лицата Джо и Макс Грей от Лас Вегас, Невада, както и на забрана на всички правителствени агенти и негови представители да се приближават на по-малко от трийсет метра от гореупоменатите лица… Предавам на Ваше Благородие следващ документ, който за нуждите на идентификацията ще наричаме „Служебен документ номер две“ на жалбоподавателите. Това е искане за незабавна съдебна заповед, задължаваща федералното правителство да освободи всички материали, секретни или не, имащи отношение към лицата, упоменати в „Служебен документ номер едно“… Предавам на Ваше Благородие друг документ, който за нуждите на идентификацията ще наричаме „Служебен документ номер три“ на жалбоподавателите. Това е искане за съдебно разпореждане към федералното правителство, целящо предотвратяване на ареста или задържането под каквато и да е форма на лицата, упоменати в „Служебен документ номер едно“. Както и допълнително на следните три лица: Грегъри Пикаро, Робърт Фоселис и Меган Търнър, всички от Лос Анджелис, Калифорния… Предавам на Ваше Благородие следващ документ, който за нуждите на идентификацията ще наричаме „Служебен документ номер четири“ на жалбоподавателите. Това е заявление до Ваше Благородие за даване имунитет срещу съдебно преследване на лицата, упоменати в „Служебни документи едно и три“, за да могат те да се явят и да дадат свидетелски показания на всяко официално слушане по делото, което Ваше Благородие ще счете за уместно да насрочи… Предавам на Ваше Благородие нов документ, който за нуждите на идентификацията ще наричаме „Допълнителна информация в подкрепа на исканията от номер пет“ на жалбоподавателите. — Той направи пауза, за да помогне на Магда да постави на писалището пред съдията два малки кашона с документи. — Въпросният документ представлява опис на копия и оригинали на документи на федералното правителство, датиращи от 5 юли 1947 година до 26 ноември 1979 година, надлежно приложени като „Пет А“ за нуждите на тяхната идентификация. Както и показания, взети под клетва, заявления и допълнителни материали, подредени като „Пет Б“ за тяхната идентификация.