— Свършихте ли? — попита Антоанет с глас, заплашително лишен от всякакви емоции. Студен, безизразен, но звънтящ от сдържан гняв.
— Да, Ваше Благородие.
— Господин Кейпърс?
— Да, Ваше Благородие.
Тя запази мълчание цяла минута.
— Господа — изрече тя с върховно усилие да запази хладнокръвие, — сега ще прочета представените ми документи. Вие ще стоите тук, ако трябва и цялата нощ, докато чета. Надявам се, наистина се надявам за ваше добро, че това няма да се окаже някаква необичайна и крайно неблагоразумна шега. Защото знам със сигурност едно — завърши тя и отвори най-близката до нея папка с документи, — че когато приключа, някой ще се въргаля в килия.
И започна да чете.
Един от циганите асистенти на Меган прегледа реда на картончетата за подсещане, докато чакаха заветната дума „Ефир“ от колата.
— Сигурна ли си, че ще успеем?
Меган се надяваше да звучи по-уверено, отколкото се чувстваше.
— Това е елементарно. Изпращаме сигнала по канал В на сателита на „УИН“ и картината попада във всеки от 87-те нюзрума, пръснати из цялата страна. Няма да излезе веднага в ефир, понеже всяка станция се контролира, но… да, мисля, че ще успеем.
Младежът кимна. В същия момент в слушалките му се чу предупреждение за едноминутна готовност. Той вдигна картончетата, свали ги, когато Меган кимна и започна да отброява:
— Готови… пет, четири, три, две, едно, в ефир!
— Внимание, излъчва филиал на „УИН“! Внимание, излъчва филиал на „УИН“! Това е специална емисия. Аз съм Меган Търнър, изпълнителен продуцент към дирекция „Новини“ на „УИН“. Много от вас ме познават и аз се обръщам точно към тях, за да ги помоля да продължат с излъчване на живо. Уверявам ви, че не става дума за мистификация. Ще обясня всичко в подготвения материал. Останалите от вас моля да запишат материала, с цел да могат да излъчат обекта по-късно след като размислят и вземат решение. Започваме излъчване на цветна схема, докато се настроите.
Меган погледна монитора пред себе си. На него се появи схемата.
Тя намести тялото си на стола, хвърли поглед в двете посоки на пътя и зачака потвърждение от техниците в станцията.
Осем минути по-късно току-що назначеният циганин режисьор на пулт погледна към нея и тя чу гласа му в слушалката:
— Имаме двайсет и една станции онлайн — каза той. — Двайсет и пет… двайсет и седем. Осем от тях ще излъчват на живо. Включително филиала в Лас Вегас.
Меган облиза устни и си пое дълбоко дъх:
— Давай.
Другият техник включи мощното осветление и пустинята около Меган светна като ден. Таблицата на монитора изчезна и на нейно място се появи лицето й.
— Предлагано заглавие на материала „Търнър — Първа част“. — Тя замълча, събирайки мислите си, фокусира поглед върху картончетата за подсещане и се опита да си представи озадачените лица на режисьорите на новинарските емисии из страната… — На три-две-едно. Аз съм Меган Търнър, „УИН Нюз“ и предавам за вас от сърцето на пустинята Невада. — Тя направи кратка пауза, по-скоро за да се концентрира, отколкото за драматичен ефект. — Марк Твен веднъж споменал пред репортери, че слуховете за смъртта му били силно преувеличени. В неговия случай ставало дума за погрешно публикуване на некролога му. — Този път паузата беше за ефект. — В моя случай обаче слуховете са в резултат на коварна и сложна конспирация на хора без лица. Хора, готови да стигнат до крайности, за да опазят черната тайна, която крият от американския народ от края на Втората световна война до днес. — Камерата приближи сериозното й лице в едър план. — Тайна, която „УИН“ ще разкрие пред вас тази нощ.
В подземията на базата Пол стоеше пред затворената врата и бършеше потта от лицето, ръцете си и от всеки сантиметър гола кожа. Беше се събудил тази сутрин с убеждението, че бъдещето му е подсигурено. Че възходът му от обикновен агент през помощник на Килбърн до сътрудник на човека легенда е станало възможно благодарение на уменията му, интелекта му и верността му към идеалите, олицетворявани от хората, на които служи. И постепенно бе свиквал с мисълта, че бъдещето му е ясно, възходящо и гарантирано.
Така беше сутринта. Само че тя бе отминала.
Вратата всеки миг щеше да се отвори. Той щеше да мине през нея и най-малкото, което щеше да му се случи, бе да приключи професионалната си кариера с безчестие. Съзнавайки, че се е оказал недостоен приемник на спуснатата му отговорност. Разбирайки, че се е провалил пред родината си по възможно най-позорния начин.