Вратата безшумно се открехна и той влезе.
Секретаря лежеше странично и гледаше на екрана на телевизора жена, излъчваща репортаж от пустинята. Килбърн седеше на въртящото се кресло, клатеше глава и се мръщеше.
— Да, Пол? — проговори Секретаря, без да отмества поглед.
— Сър, длъжен съм да ви съобщя, че току-що приключихме с претърсването на Зоната и околното пространство на Дриймланд, в това число на всички открити терени в състава на Норт Фийлд.
Секретаря продължаваше да гледа, но Килбърн се поинтересува:
— И?
— Сър — изрече Пол изпънал по военному гръб. — Имаме проблем.
За пръв път Килбърн отмести поглед от телевизора, завъртя се в креслото с лице към изпадащия в паника млад мъж, който някога за малко не го бе ликвидирал.
— Пол…
— Да, сър?
Килбърн погледна странично Меган на екрана и върна тежкия си поглед върху Пол.
— Синко, ти и представа си нямаш какъв проблем имаме.
19.
— Готови, едно-нула-девет. Прехвърляме ви сега.
Моли премести слушалката и си наля водна чаша водка с трепереща ръка.
Вратата към луксозния апартамент се отвори и през нея влезе сенатор Ван Нес, смеейки се в компанията на няколко членове на своя екип. Ван Нес забеляза от пръв поглед състоянието на жена си, видя чинията с храна явно отскочила от екрана на телевизора, тресящите се ръце и без да се бави, отпрати помощниците си.
— Какво, по дяволите, става тук? — осведоми се той в секундата, когато апартаментът се изпразни. Гласът му беше тих, но твърд. — Извадиха ме от съвещание на Комитета по финансиране на кампанията, за бога! — Той погледна часовника си. — А трябва да вляза в оперативка с групата по планиране на преходния период… Трябваше вече да съм влязъл — поправи се той.
Моли разтри чело.
— Тази група може да се окаже излишна — отвърна тя с развълнуван глас, цяла октава по-висок от обичайното.
— Какво се е случило? — попита Ван Нес и направи крачка към нея.
Тя остави питието си, усили звука и направи жест към телевизора с дистанционното.
Меган все още се намираше в пустинята и продължаваше да говори в камерата, а на разделения на две части екран се показваха документ след документ с маркирани параграфи.
— Документите, които виждате, разкриват организацията и детайлизират персонала на незаконната и корумпирана организация, наричаща себе си с грандоманското име „Маджестик 12“. Обръщайки внимание на най-незначителните подробности, тези хора са съставили план да скрият от Конгреса и американския народ факта на приземяванията на чуждопланетни кораби. Как са гледали на нещата още тогава, през 1947-а, става ясно например от този документ: „Ние трябва винаги да бъдем бдителни и да имаме готовност за справяне с всяка заплаха за вътрешната ни сигурност. Трябва безжалостно да реагираме, независимо дали наложителната реакция е пренебрежително усмихване, съзаклятническо намигване или хладнокръвно убийство“. — Тя направи пауза в момента, в който камерата я показа в едър план, увеличавайки в другата половина текста на конкретния документ. — Дами и господа, аз лично станах свидетелка на две от тези жестоки убийства. И сигурно самата аз щях да се превърна в третата жертва, ако не бяха действията на няколко изключително смели мои приятели, които също като мен не можеха да понесат отвратителното и граничещо с лудост арогантно поведение, демонстрирано от „Маджестик-12“ през последния половин век… Копия от оригиналите на тези документи от един час насам вече са депозирани пред областния съдия Антоанет Алегзандър в офиса й, тук в Лас Вегас… Съдия Алегзандър в момента се запознава с фактите по тази брутална и всеобхватна конспирация. При нея е заведена жалба за издаване на съдебно разпореждане с оглед да се предотврати даването на още жертви и да се извади на бял свят тази зловеща тайна.
Моли отново спря звука на телевизора.
— Е, това отговаря ли на въпросите ти?
Ван Нес стоеше замръзнал, неспособен да откъсне поглед от екрана.
— Това е краят… — прошепна той с глас, в който личеше, че е приел поражението. — Дванайсет дни преди финала, но за нас е краят.
— Така е, в случай че името ти фигурира в някой от тези документи — отговори Моли, която вече бе вдигнала слушалката и бе набрала номер.
— Трябва да направим нещо. Трябва да видим как да се възползваме от ситуацията. Трябва да… — Внезапно той се съживи. — Трябва да се обадим на Секретаря!