Моли поклати глава съжалително, сякаш се занимаваше с бавноразвиващо се дете.
— А ти с кого мислиш, че се опитвам да се свържа?
Ван Нес изтича при нея.
— Какъв е проблемът?
Моли отпи на голяма глътка половината от питието си.
— Дивотиите на „Меджик“ — сега проверяват линията срещу подслушвателни устройства.
В продължение на две минути двамата души, които бяха по-близки като политически съюзници, отколкото като мъж и жена, стояха със слушалката в ръка и чакаха. Никой от тях не намери в себе си кураж да пусне звука на обвинителката по телевизора.
Нито силата да я изключи.
— „Меджик едно-нула-девет“? — прозвуча в слушалката нов глас.
— Да? Тук съм — и двамата наведоха глави по близо един до друг.
— Изчакайте, свързвам ви с „Меджик едно“.
Няколко щраквания и сигналът по линията се изчисти.
— Моли — каза Секретаря с радостен глас, — откога не сме се чували!
— Господин секретар, знаете ли какво става в момента? Това е катастрофа!
— Катастрофа? — попита сякаш недочул той с леко объркан глас. — О, говориш за момичето по телевизията. — Кратка пауза. — Да, много неприятно. Но не и катастрофа. — В гласа му звучеше повече съжаление, отколкото гняв или страх.
— Неприятно ли? Това е жената, която беше при Маккътчън, нали така? Същата, която уж умря, когато унищожихме документите на Маккътчън, така ли беше?
По линията се възцари мълчание.
— Признавам, че новото развитие на събитията представлява известно усложнение, но…
— Ти ни каза, че била мъртва! — изкрещя Моли в слушалката. — И ме увери, че вече всички били мъртви! И че документите били унищожени заедно с телата! Какво, по дяволите, става?
— Опитай се да се успокоиш, скъпа — спокойно я посъветва Секретаря. — Никому няма да помогнеш, ако се разстройваш толкова.
Моли истерично се изсмя.
— Да се успокоя? — произнесе тя с нескривана горчивина. — Така ли каза? Ако мислиш, че сега ти крещя, само почакай да…
Тя така и не успя да завърши изречението, защото съпругът й изтръгна слушалката от ръцете й и я оттласна назад. После бързо заговори:
— Господин секретар, тук е Джеси Джеймс Ван Нес, сър.
— Добър вечер, сенаторе.
— Ще ме изчакате ли за момент?
— Разбира се, сенаторе.
Ван Нес натисна бутона за временно изключване на линията и се обърна към жена си.
— Иди при телевизора и записвай каквото каже онази кучка.
— Какво каза?
— Дявол да го вземе! — избухна той. — Знаеш как реагира старият копелдак, когато го притискат, така че млъкни най-сетне и иди да видиш какво казва Търнър.
Тя се опита да протестира, но погледът му я спря. Така че седна пред телевизора с бележник с ръка и усили звука.
Ван Нес насочи отново вниманието си към телефона, пое си няколко пъти дълбоко дъх и натисна мигащия бутон, за да освободи линията.
— Господин секретар, какво можете да ни кажете?
— За кое по-конкретно? — В гласа му прозвуча сарказъм.
Тонът беше пределно познат на президентския кандидат. Беше тон, който бе чувал от петдесет години насам — винаги когато този велик мъж се намираше в стрес.
„Престори се, че това, което става около теб, не те интересува — бе го съветвал той. — Тогава повечето хора ще ти повярват и също ще запазят хладнокръвие.“
Съдейки по дълбочината на безразличието, лъхащо от другия край на линията, настоящата криза изглежда бе с космически мащаби.
— С какво разполага момичето и какво знае?
— О… ами тя доста точно е схванала същината на нещата. И добре е разследвала част от началото на историята.
— Нещо, което би могло да ни навреди? — Ван Нес се опита да вкара същата хладна незаинтересованост в собствения си глас.
— Нищо, написано на хартия, не би могло да ни навреди, Джес. Знаеш, че се погрижих по въпроса още преди години.
Ван Нес помнеше думите на Секретаря, че е премахнал всички упоменавания на името му от документацията. Но между думите и делата на този човек съществуваше пропаст, която…
— А откъде би могла де се е сдобила с материалите?
— Основно от сейфа на Джек Кери, доколкото предполагам. Има и някои други неща. Предполагам по малко от Мурок, също и от Маккътчън. — Той направи къса пауза и невинно попита: — Маккътчън не беше ли с вас при Мурок?