Питаше, сякаш двамата чакаха реда си в кварталната бръснарница и лениво обменяха реплики, за да мине някак времето.
— Мурок може да е проблем, не мислите ли? — Ван Нес отчаяно се опитваше да долови нюансите в гласа на своя събеседник. — Там може да има снимки в подкрепа на евентуални свидетелски показания. Помните колко хора бяхме там.
— Това бе преди повече от четирийсет години, сенаторе. Щом не са ви разпознали досега, мисля, че можете да спите спокойно.
— Но досега никой всъщност не е ровил из тази история сериозно.
Дълга, заплашителна пауза.
— Ще ме извините, сенаторе, но изглежда по другата линия ме търсят от Белия дом.
— Разбира се, господин секретар. Надявам се ще ни държите в течение?
— Естествено, когато ми позволят събитията. И успех в изборите. — Нова многозначителна пауза. — Разчитаме на теб, Джес.
Разговорът прекъсна.
Моли заглуши телевизора и се обърна към мъжа си, който бе оставил слушалката, но продължаваше да стои и да я гледа, без да я вижда.
— Какво ти каза? — попита тя изплашено, сепната от странното изражение върху лицето на Ван Нес.
— Пожела ми успех в изборите.
Моли бавно поклати глава.
— Ще ни трябва — промърмори тя и отново засили звука на телевизора.
Разнесе се гласът на Меган:
… през последните осем месеца. Дванайсетте жертви, макар на пръв поглед несвързани и привидно нямащи нищо общо една с друга, все пак се оказаха свързани с едно явно фатално обстоятелство: тези хора са служили от 1947 до 1954 като „дворцова“ охрана на извънземните. Задачата им е била да държат непосветените и неканените колкото може по-далеч. Охранявали са вратите както физически, така и чрез програма за дезинформация, предназначена за общественото мнение…
Съдия Алегзандър свери оригинала в ръцете си с документа на екрана на телевизора. После изключи апарата.
— Та… искахте да кажете, господин Гавилан?
— Единствено, Ваше Благородие, че вероятно сега осъзнавате на база на съдържанието, външните белези и други очевидни индикации, че документите пред вас са оригинални. В комбинация с необичайните стъпки, предприети от госпожица Търнър, ние смятаме, че автентичността им е извън всякакво съмнение.
Съдията прелисти разсеяно няколко от документите, с чието четене току-що бе приключила.
— Господин Гавилан, вие знаете какво представлява в наши дни телевизията. Наясно сте с нейните технически възможности, известен ви е реализмът, който вграждат във филмите — фантастични или не — и който за зрителя граничи с чудо. — Тя се поколеба. — Вече усещам защо някой би могъл да повярва в автентичността на тези документи, но честно казано, все още сте под онзи праг на доказателственост, който ми е нужен, за да се реша да действам.
— Но, Ваше Благородие… — Гавилан бе прекъснат от позвъняването на телефона.
— Извинете ме, господа. Престанете да записвате — нареди тя на стенографката. — Ало? Да, аз съм. — Тя застина в креслото си. — Да, познавам гласа ви. Но можете ли да ми кажете… Да, сър. Помня, естествено. Как сте? — Адвокатите се спогледаха, а Антоанет започна да си води бележки, докато говореше. — Да, сър… — Дълга пауза, по време на която тя изглеждаше максимално съсредоточена върху приглушения, но твърд глас от другия край на линията. — Разбирам позицията ви, сър. Но и вие трябва да разберете моята. Към тези неща трябва да се подхожда стриктно… Разбирам. Но и законът е пределно ясен по тази материя. Когато се изисква спешно компенсиране на… Не, прекрасно разбрах какво искате да ми кажете. — Нова пауза и нова страничка бележки. — Да, сър. Това би било чудесно. Благодаря ви… О, да, сър. Ще изчакам. Лека нощ, сър. — Тя постави обратно слушалката и без колебание натисна скрит бутон от долната страна на писалището си. Миг по-късно се появи съдебен пристав. — Били, колко федерални шерифи има в сградата в момента?
Мъжът се поколеба за един кратък миг.
— Петима… Може би шест.
Тя обаче не се поколеба.
— Обадете се в службата на федералните шерифи, после на областния шериф и накрая в окръжната служба. — Тя написа бележка на малък лист хартия. — Искам тази сграда да се запечата на минутата. Незабавно! Искам шерифи на всички входове за моята съдебна зала и в самата нея. Да бъдат пропуснати само лицата, чиито имена съм написала тук.
— Веднага, Ваше Благородие! — откликна приставът и на бегом напусна офиса.