— Дриймланд, тук Водач. Разбрано. Водач до Втори. Поемете наляво до две-четири-нула и продължете издирването в квадрат едно-четири-седем Зулу.
— Тук Втори, разбрано. Втори поема наляво веднага. По мой сигнал на три-две-едно… Край.
— Водач до Първи. Формирайте се в група зад мен и имайте готовност за завой надясно на три-три-четири градуса. По мой сигнал на три-две-едно…
Меган седеше на стъпалата на вратата към студиото и бършеше лицето си с влажна кърпа.
— Не помня някога през живота ми да се е налагало да говоря толкова дълго.
Един от техниците кимна.
— Звучеше като дете, което се е забъркало в нещо и иска да си ходи вкъщи.
— Така ли?
От студиото слезе едно от момичетата.
— Приключихме монтажа и излъчваме лентата.
— И?
Момичето се усмихна:
— До момента ни приемат четиридесет и седем филиала, а шестнайсет излъчваха на живо. — Тя подаде на Меган листче хартия. — Получихме това по спътника от някакъв на име Мойър.
Меган бегло погледна листчето.
— Моят шеф. Вече бивш, предполагам. — Тя замълча. — Както и да е. — После започна да чете съдържанието на листчето на глас. — „Добре дошла отново в страната на живите. Решението ти да излезеш в нелегалност, без да ни предупредиш, е крайно неприемливо и ще доведе до незабавната ти «смърт». Освен ако разказът ти се потвърди. В този случай получаваш поста ми.“
Тя се изсмя, смачка листчето и го хвърли в мрака.
— Да върви по дяволите!
— Дриймланд… Дриймланд. Тук Водач. Имаме целта.
— Водач, тук Дриймланд. Повторете, сър. Имате ли контакт?
— Дриймланд, тук Водач. Потвърждавам — имаме целта. Разчитаме я като мобилен сателитен предавател, бял на цвят. Давам координати: квадрат едно-четири-седем Зулу, сектор едно-четири Бейкър.
— Разбрано, Водач.
— Дриймланд, наблюдаваме пет лица да се движат около целта. Няма други коли или хора наблизо.
— Водач, тук Дриймланд, изчакайте така… Водач, тук Дриймланд, към вас е тръгнала атакуващата група за нанасяне на удари. Очаквано време на пристигане след девет минути. Имат молба да осветите целта за тях.
— Дриймланд, тук Водач, разбрано. Девет минути до удара. Три-осем-две включи лазера за осветяване.
Грег стоеше сам пред Съдебната палата.
Напълно сам и невъоръжен. Един-единствен човек, изправен в мекото сияние на лампите по площада, видимо впечатлен от красотата на сградата.
Наблюдаваше как полицията пристига и блокира двата края на улицата.
Наблюдаваше как заместник-шерифите поставят заграждения около самата сграда.
Наблюдаваше как федералните шерифи пристигат и веднага заемат позиции зад огромните стъклени врати.
И трите групи се опитваха да го разпитат, после и трите групи се свързаха със съдия Алегзандър. Накрая и трите групи го оставиха на мира.
Както беше казал на Гавилан в напрегнат разговор само преди две минути, още не се чувстваше готов да се предаде в ръцете на американската правораздавателна система, макар да имаше уверенията, че тя ще бъде благоразположена към него. Или поне засега не беше готов.
Докато не се убедеше, че те са в безопасност.
Започнаха да пристигат и представителите на пресата, но репортерите останаха надалеч, задържани от загражденията и сериозните както никога ласвегаски полицаи.
А когато камерите включиха светлините, започна да се събира и тълпа от любопитни минувачи. Камкордери, фотоапарати — всичко допълнително подсилваше чувството за нереалност.
Но Грег не помръдваше.
Стоеше и чакаше.
Пет минути по-късно проследи с поглед минаването на три лимузини, пропуснати през пътните заграждения. Лимузините спряха пред входа, точно до него.
Грамадни мъже излязоха през вратите с гербове на тях и като леминги минаха покрай Грег, без да го погледнат дори за миг. Пуснаха ги един по един в сградата, но не преди да бъдат старателно претърсени първо от областните, после от федералните шерифи.
После изчезнаха, запиляха се в дълбините на сградата, а лимузините се преместиха от входа.
С изключение на една.
Грег се обърна да я погледне. Беше сигурен, че и пътуващият в лимузината го наблюдава в същия този момент. Почувства силно, почти непреодолимо желание да се извърне и на бегом да се скрие в голямата сграда, където щеше да бъде в безопасност.