Но не го направи.
Принуждаваше го споменът за убитото момиче и възрастния мъж в луксозния апартамент. Спираха го образите на пожертвания патриот и снаха му, проснати в локви кръв в гаража на един обикновен дом.
Както и двата чифта може би странни, но възможно най-доверчиви очи, в които някога бе надничал.
Задната врата на колата се отвори и бързо се затвори. На тротоара остана възрастен мъж.
Килбърн.
Грег отвори клетъчния си телефон и натисна бутона за бързо избиране на програмиран номер.
— Магяровар. Тук е Гоблен — разнесе се гласът на Меган.
— Скоро ще знаем.
— Добре. Ще излъчваме лентата, докато трябва.
Грег видя, че възрастният мъж деликатно изчаква встрани, давайки му възможност да довърши разговора си, без да бъде подслушван.
— Наред ли е всичко?
Меган се засмя.
— Всъщност, чаках да чуя това от теб.
— Да — потвърди той с глас, твърд като гранитната стена зад себе си. — Обадиха ли ти се?
— Да. Ла… ъ-ъ, Каравана се обади да каже, че е трябвало да спрат за дрехи, одеяла и нещо за стопляне. Не го разбрах съвсем — нощта е топла — но такива бяха думите му.
— Ясно. Знам какво иска да каже. Обади ми се, ако научиш нещо ново. — Той сгъна телефона и се приближи до стареца.
— Господин Пикаро?
— Господин Килбърн. Или сте под друго име.
Старецът се усмихна на увереността на човека пред себе си. Истинска или престорена, тя впечатляваше.
— Ще сме ви благодарни, ако се съгласите на среща в колата, сър — вежливо и делово предложи Килбърн. — Той гарантира безопасността ви във всички отношения. Иска просто да поговорите.
Грег се отправи към колата и бегло хвърли поглед на вдървения крак на Килбърн.
— Аз ли го направих? — небрежно попита той.
— Случват се такива неща — сви рамене Килбърн.
— Случвали се — засмя се Грег. — Това ми хареса.
— Водач, тук е атакуващата група. На три минути сме от вас. Осветете целта.
— Тук Водач, разбрано. Целта е осветена с лазер. Настройте за нула-нула-четири-точка-шест.
Кратка пауза, през която стрелците в трите хеликоптера „Апачи“ (летящи ниско, почти докосвайки пустинята) набраха координатите в системата за програмиране на четирите пакета от деветнайсет ракети „въздух-земя“.
— Водач, тук атакуващата група. Целта е въведена, издигаме се за удар.
— Тук Водач, успех.
Вратата на лимузината беше отворена от Пол, който се отдалечи, както бе инструктиран да направи.
Грег се качи отзад и седна на задната седалка без никакво колебание. Облегна се на спускащата се преграда в средата и с любопитство огледа стареца пред себе си.
— Очаквах тази среща с нетърпение, господин Пикаро — каза Секретаря с любезен глас. — Имам усещането, че едва ли не вече се познаваме.
Грег не отмести погледа си.
— Аз ви познавам. Нали така? — заяви той. — Виждал съм снимката ви по пощенски марки или нещо подобно.
— Е, чак това едва ли! — сърдечно се засмя Секретаря.
Грег кимна. Вече наистина разпознаваше добре известните черти под сбръчканата бледа кожа.
— Естествено — каза той с подчертан сарказъм. — Кой друг би могъл да стои зад всичко това? — Той кимна с глава към сградата навън и допълни: — Съжалявам, че развалих нещата.
Секретаря сви рамене.
— Каквото и да се случи там, то няма да има никакво отношение към моите планове. — И предложи на младия мъж пред себе си чаша вино. — Общественото порицание и присъдите на съда са без значение, когато става дума за защита на интересите на тази страна.
Грег отклони чашата.
— Защита от кого? От Джо и Макс? — Той поклати неодобрително глава. — Я опитайте пак.
— От това, което те представляват. Едва ли е нужно да ви обяснявам последиците от съществуването на извънземен живот. Хаосът, който тази новина би предизвикал в обществото на всички нива.
Едва сега Грег забеляза, че Килбърн е седнал отпред на мястото до шофьора и разговаря по клетъчен телефон.
— Какво беше казал Джеферсън навремето? — продължи Грег като отново насочи вниманието си към стареца на седалката срещу себе си. — Една малка революцийка от време на време е здравословно нещо.