— Няма да има революция.
— Няма ли?
Умиращият старец поклати глава.
— Не. Ще има много крясъци. Ще има разследване от сенатска комисия, специални репортажи по телевизията — ето такива неща ще има. Госпожица Търнър ще спечели наградата „Пулицър“ и едновременно с това ще бъде обвинена най-вероятно пак от хората, които са й я дали, че я е спечелила. — Той сви рамене. — После всичко ще затихне. Ще избледнее в мъгляви образи, различни в главата на всеки. — Той замълча, търсейки една последна лъжа, която да добави към вонящата купчина, която бе трупал цял живот. — Нацията ни ще продължи напред по план, а историческият сеизмограф само ще регистрира едно незначително сътресение. — Той натисна бутона, свалящ прозрачната преграда, разделяща купето на две. — Могат да действат, господин Килбърн — каза той след кратко замисляне. После се обърна към Грег. — Администрацията ще понесе няколко лишени от тежест упрека за нещо, което е започнало, когато настоящият обитател на Белия дом е бил на три години. — Нова пауза. — Но няма как, разкритието все пак е станало по време на „неговата смяна“, както се казва. — Той се усмихна като мъдър дядо на палавостта на внучето си. — Може би някой ще заснеме филм с голям бюджет. — Засмя се. — Кой ли ще играе нашите роли, господин Хадеон? Извинете… господин Пикаро.
— Забравяте за Джо и Макс — напомни му Грег.
— Забравих ли ги? Наистина? — облегна се той на седалката. — Предполагам, не сте рискували толкова много, за да ги извадите на показ пред цялата тази паплач?
— Така ли?
— Така — утвърдително кимна старецът. Затвори очи за миг, прерязан от остра болка в разлагащото се тяло. — Вие и аз сме на едно мнение по този въпрос. Навремето беше наложително да ги затворим в клетка. Днес… — той въздъхна, — днес тази необходимост се представя като акт срещу Бога и неговите закони. Излиза, че е трябвало да ги оставя на свобода. И да им дам шанс да се приберат у дома…
— И защо не го направихте?
Дълбока болезнена въздишка.
— Защото милитокрацията, висшите военни, не искат да слушат думите и да се съобразяват с мнението на стар, недъгав, болен старец, тикан в инвалидната си количка от призрак в черен саван, с коса в ръката.
— Милитокрацията сте вие! — Къса спазматична усмивка в знак на признание. — И как решихте да ме използвате като маша? — поинтересува се Грег след дълга пауза.
— Аз бих казал като „шперц“, господин Пикаро. За да бъдат нещата ясни, нека ви призная, че мисълта да се възползвам от вас ми хрумна след неочакваната ви поява в апартамента на Джек Кери. Дотогава аз просто се надявах да използвам госпожица Търнър — без тя да се усети, естествено — за да упражня достатъчен натиск върху властите и така да получа разрешение да освободя Джо и Макс. Вие бяхте неочакван бонус за мен.
— Глупости — презрително измърмори Грег. — И защо шперц? — попита той след кратко замисляне.
Секретаря тайнствено се усмихна.
— Имаше ключалки, които трябваше да се отворят, господин Пикаро. Ключалки, изискващи точните инструменти и правилния подход. — На лицето му се изписа разочарование. — Аз пък мислех, че аналогията ще ви хареса.
— А останалото?
Старецът поклати глава.
— Няма останало. Сега знаете всичко.
Грег въздъхна.
— Не, има едно… — прекъсна го позвъняване по собствения му телефон. — Да?
— Убиха ги! — изкрещя в ухото му Меган.
Грег замръзна:
— Какво става?
— Взривиха ни! Бомбардираха ни и убиха Георги и Петра! — Тя замълча и Грег чу в слушалката взривове от експлозии. — О, боже! — прошепна тя. — Господи! Връщат се! Чувам ги! Помогни ни! По…
Линията прекъсна.
— Меган? Меган? — извика той няколко пъти, после се обърна с лице към Секретаря. — Какво, по дяволите, си намислил?
Единственият отговор беше пистолетът четирийсет и пети калибър в ръцете на стареца.
Грег дълбоко си пое дъх, но запази самообладание.
— Моля те, не ни принуждавай да те убием тук, Виктор. Мога ли да те наричам Виктор?
Килбърн пребърка Грег отзад. Крадецът не сваляше очи от приятно усмихващия се възрастен човек пред себе си.
— Мислех, че безопасността ми е гарантирана — с леден глас напомни той.
— Излъгах.
— Естествено. — Той чу Килбърн да се размърдва отпред и прецени, че му остават секунди преди спринцовката да се забие в шията му.
— Сбогом, Виктор — каза Секретаря и в погледа му премина тъмна сянка. — Благодарение на теб последните месеци ми се видяха особено интересни. Благодаря ти.