„Ще има изхвърлена мъртва риба“, помисли той разсеяно, докато се събличаше, захвърляйки дрехите си на скарата на голямо тухлено барбекю. Освободи се от всичко — сакото с две лица, ризата, панталоните, всичкото си бельо, обувките и чорапите.
Сети се за загубената качулка и се намръщи.
Поля купчината дрехи със сместа от тубичката за запалване на огъня, драсна клечка кибрит и я хвърли върху нея.
Никакво подценяване на полицията, мислеше си той, изправен гол пред огъня, но държащ да се убеди, че всичко ще изгори без остатък. Същата модерна технология, използвана от него, за да проникне на места, където не е желан, можеше да бъде не по-малко ефективна, ако се използваше, за да бъде доказано присъствието му там. Защото където и да отиде човек, волно или не, той винаги оставя следи, а и отнася нещо от мястото, където е бил.
Грег нямаше никакво желание да попада в затвора заради доказателства, основаващи се на влакна от неговите дрехи, в помещение, за в което той щеше да твърди, че не е бил.
Удовлетворен накрая, макар и не без известно чувство на досада, че любимото му сако (в това число и други дрехи) скоро щяха да се превърнат в купчинка пепел, той се обърна, дезактивира алармата и влезе в къщата през една от страничните врати.
И веднага я активира обратно.
Измъчваха го глад и изтощение. Това можеше да бъде и естествен резултат от продължилата близо дванайсет часа операция, по време на която във вените му бе препускало огромно количество адреналин. Макар че по-вероятно просто се дължеше на факта, че не бе ял от вчера.
Или на обхваналото го чувство на облекчение и успокоение от това, че най-сетне се намира на единственото място във вселената, което смяташе за абсолютно безопасно.
Независимо какво бе обяснението, той навлече фланелка и обу джинси, взети от купчинката до пералнята, и се отправи към просторната кухня, преди да отиде в кабинета си, където смяташе да разгледа плячката.
— Не може да бъде! — прошепна той, като погледна в хладилника. — Това просто не може…
Застина и по лицето му пролича притеснение.
— Знаех, че има — прошепна той. — Ама нали вчера я купих, за бога!
Той започна да рови по полиците и да размества нещата, отвори всички чекмеджета и надникна и в най-малките отделения, борейки се със засилващото се чувство на откровен гняв.
— Мамка му… Къде е, по дяволите?…
В същия миг нещо върху полицата на стената привлече вниманието му. Беше розовата картонена кутия — празна естествено — с трохите от шоколадовата торта, която търсеше.
— Фос! — прошепна той с недвусмислена заплаха в гласа. — Проклетият Фос. Безмозъчен егоист, мислещ единствено за шибаното си наркоманско същество… Кучият му син! — И той запрати на пода картонената кутия от полицата.
Гневно се върна при хладилника, сграбчи кутията мляко (събаряйки няколко бутилки) и затръшна вратата с такава сила, че се разтвориха вратичките на бюфета.
Затръшна и тях поотделно и усети, че гневът му ескалира, едва ли не превръщайки се в нещо живо, с което въпреки изтощението си трябваше да се бори.
— Нищо повече не искам, а само да намеря малко торта, като се върна у дома, но не… на никой не му пука за моите нужди!
Вратичката на бюфета страхливо се отвори наново и той ядно я затръшна обратно, но сякаш набрала смелост, тя отказа да се подчини. Грег я изгледа настръхнал, пое си дълбоко дъх — външен наблюдател би помислил, че се е успокоил — но той посегна отривисто, сграбчи я с двете си ръце и я изтръгна от пантите.
После я запрати през стаята с такава сила, че тя се удари чак в далечната стена и се натроши на парчета.
Отиде до тях, разгледа ги и въздъхна.
— По дяволите! — прошепна той на себе си.
Когато се обърна, за да се отправи към кабинета с кутията мляко в едната и куфарчето в другата си ръка, от яростта му (Фос наричаше тези изблици „буря в чаша вода“) не бе останала и следа.
Стаята, в която влезе, беше малка и уютно обзаведена с диван за правене на любов до срещуположната на голямото писалище стена. До третата стена стоеше библиотека с рафт за стереоуредбата, а четвъртата бе покрита с тъмна ламперия — в нея беше и вратата.
Той се настани зад писалището, отпи голяма глътка мляко направо от кутията, внимателно сложи и намести куфарчето на плота. Но не го отвори веднага.
Вместо това се обърна с лице към големия монитор, монтиран до страничната стена. Набра код върху клавиатурата на компютъра под него и впери поглед в екрана.