За да може да каже нещо по-определено обаче, трябваше да разгледа това чудо под микроскоп.
Той нахлузи верижката на врата си, пусна медальона — или каквото бе там — под ризата си и се залови с дебелата жълта папка.
Сряза ластиците и извади куп листа.
Прегледа ги набързо и установи, че става дума за петнайсетина-двайсет ксероксни копия на вестникарски репортажи, датиращи отпреди близо петдесет години. Но към тях бяха прибавени няколко списъка с имена, места, дати и организационна блок схема на нещо, което се наричаше „Проект Умбра“.
Съдържанието на папката в никакъв случай не бе нещо, което човек нормално слага на възможно най-скрито място в сейфа под пода.
Грег бутна ксероксните копия, списъците и схемата настрани и се зачете в късата бележка, която Кери — явно той, кой друг? — беше написал на залепващо се листче, което обаче се бе отлепило.
На него пишеше съвсем простичко: „Застраховка живот — само за Кери“.
Той въздъхна дълбоко. Започваше да усеща изтощението от напрегнатото денонощие, прекарано без минутка сън. Напъха документите обратно в папката. По-късно, когато си отпочинеше, и най-вече, когато щеше да бъде способен на по-голямо интелектуално усилие, щеше да ги прегледа най-внимателно.
Сега обаче бе ред на кожената кутийка.
Беше заключена, но Грег имаше нужда само от кламер, за да се справи с това.
— Обзалагам се, че е любимата му колекция от четки за зъби — насмешливо промърмори той, изразявайки огорчението си от липсата до момента на нещо не дори ценно, а просто продаваемо. — Охранителна система за поне двайсет хиляди долара и то само в хола, а копелето му нещастно си използва сейфа вместо чекмедже за боклуци.
Но след това се сети за Студения.
И безкрайно предпазливо отвори кутийката.
Беше уплътнена с червено кадифе, а на вътрешната страна на горния капак бе завинтена миниатюрна месингова табелка с надпис:
Колекция „Джайънт Рок“
Номера 61 до 80
Но вниманието на Грег бе приковано към онова, което лежеше на дъното на кутийката.
Там имаше две редици гнезда в червеното кадифе. По десет в редица. А в петнайсет от тях лежаха големи кръгли стъклени топчета.
Но топчетата улавяха светлината по изумителен начин, а разноцветната дъга, която искреше в тях, бе невероятна!
Умората му мигновено изчезна.
Бавно и внимателно той взе едно от топчетата и го поднесе под лупата.
Беше много по-тежко, отколкото изглеждаше, и определено не беше кухо. Имаше идеална сферична форма с диаметър около четири сантиметра и по повърхността му не можеха да се забележат никакви следи от допълнителна шлифовка или изкуствено синтезиране. Изглеждаше абсолютно чист, без вътрешно замъгляване, несъвършенства, дефекти или стени, а светлината сякаш експлодираше вътре в него. Изключително силен ефект на разлагане на лъчите, който просто беше невъзможен за обикновена, нешлифована във формата на многостен стъклена топка.
Грег се задълбочи в изследването на необичайния обект.
Точно в този момент мониторът се включи.
Той вдигна поглед от загадката пред себе си и натисна бутона за отваряне на порталната врата. Део вкара през нея нов модел волво. След няколко секунди Грег го пусна да влезе в къщата, нареди му по интеркома да се настани удобно и се върна към непосредственото си занимание.
След малко стана от стола си намръщен и отиде при малката масичка в работилницата, пригодена за извършването на бижутерски операции.
Още преди години беше осъзнал колко полезно ще се отрази на занаята му, ако е в състояние бързо и лесно да различава скъпоценните камъни от фалшификатите и да идентифицира своите находки. Така че бе изкарал задочния курс на Американския институт по гемология и беше получил сертификат на гемолог. Придобитите умения впоследствие многократно бяха изкупили изразходваното за обучение време.
Изпил половин кутия мляко четиридесет минути по-късно, той държеше пред себе си малко листче, на което бяха сумирани резултатите от анализа:
Диаметър: 22 милиметра