— Вътре има още.
— Само не торта, моля те — сряза го със сърдит глас Грег, без да откъсва поглед от микробуса на кабелната телевизия.
Фос знаеше, че неговият бос-партньор-приятел-спасител е възможно най-хладнокръвният човек на света по време на криза. Винаги леденоспокоен, дистанциран, възможно най-ефективен, без значение какви са шансовете.
Но беше още разбрал, че има дреболии, които можеха да го изкарат от кожата му и да го доведат до състояние на неистова ярост, способна да стъписа дори онези, които го познават отблизо.
Затова мъдро реши да не се обажда, да не опитва с извинения и да се надява онова, на което Грег бе способен в такива моменти, да се е изчерпало с погрома в кухнята, където вече бе успял да прибере.
— Да ти приготвя нещо за ядене — кротко предложи той.
Грег поклати отрицателно глава, без да отклонява поглед. После хвърли на Фос плика, който бе донесъл.
— Направи справка за това — и посегна към дистанционното, за да увеличи образа, така че да разгледа мъжете по-отблизо. — Започни с напечатаните листа.
Фос сви рамене и изтърси съдържанието на плика. Без да нарушава ритъма на вилицата, която бодваше в ивичките бекон между две топвания на препечен хляб в рохко запържените яйца, той започна да чете.
— „Организационна структура и канали за финансиране… на проект Умбра“ — промърмори възрастният мъж, когато намери онова, което Грег му бе наредил. — „Меджик… копирането забранено.“ — Пауза. — Правителствен жаргон. Тези хора не могат да кажат онова, което искат с прости думи като всички останали — изръмжа той и продължи да чете, докато ядеше.
— Кажи ми за колата — каза Грег и си наля кафе от каничката на масата.
Все така, без да отделя поглед от екрана.
Део смени програмата на анимационни филми.
— Волво 350S. Тук такива просто не правим. Възможно най-якото шаси в света.
— И?
— Купето е блиндирано от всички страни с по един пръст титан. Стъклото в прозорците е поне сантиметър полимер, устойчив на високоскоростни куршуми. Резервоарът е завит в риза от кевлар и е с увеличена вместимост — отива чак до под задната седалка. Едно зареждане стига за над осемстотин километра пробег на висока скорост. Не е зле, като се има предвид колко е голяма и тежка. — Той млъкна и се засмя от сърце на невъзможното изпълнение на скачащите по екрана фигурки. — Обожавам това! Според мен може да изчисти всичката лоша карма във въздуха. Двигателят е 410 V-8, турбо.
— Нещо друго?
Шофьорът сви рамене.
— Малко екстри. Нищо изключително.
Грег кимна, върна режима на превключване на картината и се опита да изпразни главата си с анимационните филмчета. Позвъняването на телефона прекъсна и без това провалящият се опит.
— Три-пет-едно-три — каза той с леко променен глас.
— Доколкото си спомням, казах ти да не вдигаш телефона.
В слушалката нещо изщрака — несъмнено включването на системата против подслушване.
— Какво става, Карлайл?
През шума на сканиращата система гласът на адвоката прозвуча особено напрегнато.
— Нищо хубаво.
— Задръж така. — Грег натисна бутона за прехвърляне и отиде в кухнята. Пое си дълбоко въздух и взе слушалката там. — Продължавай.
— Изведнъж полицаите започнаха да гледат на случая Кери като на рутинно изчезване. Никакво разследване, никакви приоритети. Нищо.
— И това е лошо? — попита Грег, без да се усмихва, защото подозираше какво следва.
Карлайл въздъхна толкова дълбоко, че се чу даже през доста силния шум, който по някакъв начин предпазваше двамата разговарящи от подслушване.
— По-конкретно — бавно изрече получаващият тарифа от по седемстотин и петдесет долара на час адвокат, — шефът на полицията е извикал началника на отдел „Убийства“ и му е наредил да забрави. Моят информатор казва, че подозренията срещу теб също са снети.
— Но ние знаехме, че в крайна сметка така и трябва да стане, нали?
— Сега обаче знаем на кого можеш да благодариш. Както се изрази моят човек „безличен мъж в безличен костюм с невзрачно лице и малка пластмасова карта, на която пише, че може да прави каквото си поиска“. Схващаш ли картинката?
Грег се замисли по какъв начин новата информация пасва на мозайката. Странно, но някак не се чувстваше уютно, че полицията не иска и да знае за него.