Защото друг живо се интересуваше.
— Откога е информацията? — попита той след малко.
— Секунди преди да ти се обадя.
Грег направи бърз преглед на възможностите. Напоследък често му се налагаше.
— Имам завещание при теб, нали?
Този път паузата беше на адвоката.
— Да-а — изненадано проточи той. — Отпреди година.
Грег кимна.
— Само помни, че нямам никакво намерение да се самоубивам, ясно ли е?
— Ще се погрижа някой от моите хора да направи аутопсията — отговори Карлайл, този път след още по-дълга пауза. — Наистина ли смяташ, че може да се стигне до…
Но думите му бяха прекъснати от Грег, който сложи слушалката на телефона, поколеба се за миг и се върна в дневната.
— Кабелните пичове получиха ценно подкрепление — хладнокръвно отбеляза Део и посочи към екрана.
Там, точно в този момент, дълга лимузина паркираше зад микробуса.
Грег навлече якето, проследявайки с поглед как шофьорът на лимузината слиза, отива до кабелните техници и разменя с тях няколко думи. Без да се крият, тримата открито гледаха към дома му.
— Дай ми нещо, Фос — каза той с равен, но все пак напрегнат глас.
Фос вдигна поглед от документите.
— Още нищо не мога да схвана. Трябват ми поне два часа и малко време в Интернет.
Грег видя шофьора на лимузината да се връща и обляга до задния прозорец.
— Искам, каквото имаш до момента.
Едва сега Фос забеляза напрежението у приятеля си.
— Ъ-ъ… „Проект Умбра“ — вероятно някакво кодово име — се изпълнява под шапката на нещо, известно под името MJ-12, наричано още „Меджик 12“. И по-конкретно от някой, обозначаван с MJ-7.
— И?
Докато шофьорът бе извървявал разстоянието от микробуса до лимузината, Део бе свалил ботушите си и бе обул леки тенис обувки.
— „Умбра“ е създаден на принципа на пенсионен фонд — продължи Фос. — Има за задача да се грижи за петнайсетина-двайсет души, на които чрез серия от подставени корпорации се изплащат годишни издръжки.
— Това ли е?
— Засега — с тих глас призна старият наркоман. — Може би си струва да добавя, че тези документи са засекретени за нуждите на „Меджик“ под гриф „Само за четене“. Меджик… не знам, това може да е абревиатура за някаква секретна операция или бог знае за какво. — Той замълча, погледна на свой ред към монитора, приковал цялото внимание на приятелите му, и върна поглед към лицето на Грег. — Напускаме ли?
Грег не помръдна, когато видя лимузината да извива и да спира пред порталната врата. Проследи слизането на шофьора, който се приближи до оградата, натисна бутона на интеркома и телефонът на масата иззвъня.
Грег вдигна на третото позвъняване.
— Да.
— Господин Смит за господин Пикаро.
Грег натисна бутона за отваряне на вратата.
— Влизайте. — Обърна се към Фос, който като хипнотизиран наблюдаваше влизането на лимузината. — Вземи чантите за екстрени случаи. — После тръгна към входната врата, следван отблизо от Део.
Издължената кола зави по алеята, намали ход и приближи към парадния вход.
— Дръж се приятелски, Пол — обади се Килбърн от задната седалка. — Приятелски, миролюбиво, просто като шофьор, на когото му се плаща за всеки час работа.
Шофьорът кимна.
— Да, сър. — Но гласът му определено беше лишен от ентусиазъм.
— Какво има, Пол?
— Сър, не бих искал това да прозвучи критично, но защо не подходим към този човек като към останалите? Нали казахте, че времето ни притиска. А той е само обикновен взломен крадец. Не по-различен от останалите нещастници, които ни доведоха дотук.
Килбърн кимна. Колата спря пред входа. За миг се сети за техника Дойчмьор, за прекупвача на крадената стока, за човека, който „переше“ акции и облигации — за всички онези, през които бяха минали, за да се доберат до единствения свидетел на случилото се снощи.
— Просто крадец, казваш — тихо повтори той. — Може би. Но този крадец, Пол, точно този може да не е като всички останали. — И той посочи с жест заобикалящата ги богата земя. — И живее в къща, много по-различна от онова, което бих очаквал от „прост крадец“.
— И аз — неохотно призна шофьорът.
Той спря, но не изгаси двигателя.
— Така че — завърши Килбърн, докато подреждаше нещата си на задната седалка, — ще направим една малка инвестиция във времето. — Той замълча за секунда. — И ако всичко е както би следвало да бъде, ако той се окаже онова, което смятаме, че трябва да е… тогава ще продължим процедурата.