— Идеята да се срещнем, е ваша.
Въпреки равния си глас, Грег усещаше как стомахът му се обръща. Неясните до преди малко образи от дневната на Кери, сега придобиваха плът и кръв. Ставаха кристално ясни. Най-големият му провал отново търпеше развитие, и то пред очите му.
Скритият в сянка силует на мъжа с гласа на Килбърн, но без неговото лице, сега се смееше в съзнанието му.
Килбърн съвсем явно демонстрираше арогантното поведение на човек, съзнаващ силата си. Признанието му, че е съучастник в убийство, предизвикателно фалшивото му име, биещата на очи лимузина, откритото оглеждане на къщата му — всичко това говореше на Грег с аленочервени букви. Сякаш му казваше: „За мен ти си плюнка. Интересуваш ме само за момента. Живей или умри — все ми е едно“.
— Добре, ще опростя нещата. Кажете ми защо бяхте там — каза Килбърн и без да мига, втренчи поглед в също толкова непоколебимия поглед на крадеца. — Кой ви изпрати? Какво намерихте в сейфа под пода? — Кратка пауза. — Убедете ме, че интересите ни не съвпадат и повече няма да се видим.
В този момент Грег разбра, че този твърд като скала старец смята да го убие. Въпросът бе кога.
— Имам въпрос.
Килбърн дълбоко въздъхна.
— Надявам се, че има отношение към това, за което разговаряме — каза той, леко се извърна и погледна ноктите си. Ход, целящ да покаже колко малко го вълнуват въпросите на Грег.
— Вярвате ли в магии?
Килбърн рязко се извърна.
— Какво?
— За проект „Умбра“ ли работите или направо за MJ-12? — Тонът на крадеца беше небрежен, сякаш отговорът не го засягаше особено. Килбърн се вкамени. — Не че държа на всяка цена да разбера — бързо допълни Грег, като видя реакцията. — Просто съм любопитен.
С друго не разполагаше — това бе единственият начин да забави малко Студения, да го накара да се замисли, да се разколебае, да почувства неувереност.
— Мисля, че току-що отговорихте на въпроса ми, господин Пикаро.
Грег се насили да се усмихне.
— Така ли? Наистина? — Той поспря. — Да — каза след малко, сякаш неочаквано намерил отговора на сложен въпрос. — Разбирам какво допускате. Но от друга страна, опасявам се, че не сте обмислили ситуацията в цялата й дълбочина. Искам да кажа… това, че знам за „Умбра“ и MJ-12, може да се дължи на факта, че съм научил за тях от сейфа.
При споменаването на думата „сейф“ на челото на стареца започна да пулсира малка веничка. Повечето едва ли щяха да забележат. Грег не го пропусна.
— От друга страна — продължи той с все същия небрежен тон, — би могло просто да означава, че работим за едни и същи хора. И че само се опитвам да установя дали имаме един и същ началник, или имаме един и същ началник на нашите началници. — Той пак направи кратка пауза и съчувствено изгледа Килбърн. — Колко притеснително би било за вас, ако се разбере, че сте унищожили човек от същия екип. Питам се… Какво ли би казал MJ-12, като научи.
Килбърн рязко направи няколко крачки по посока на младия мъж.
— Кой си ти? — попита той с дрезгав шепот.
Грег като че ли понечи да отговори, но внезапно бръкна в якето си и доволно се засмя като видя Килбърн да трепва.
— Върви си по пътя, Смит — каза той с властен тон. — Махай се и ще смятам инцидента за приключен. — Обърна се и се отправи към дома си.
— Пикаро! — не можеше да се каже, че е вик, но заплахата беше недвусмислена.
Грег спря и се обърна с лице към стареца.
— Да?
Килбърн се изкачи по няколкото стъпала, които ги разделяха.
— Моли се онова, което ми каза, да се потвърди — прошепна той заплашително.
— Какво толкова ти казах? — с нескрита досада се поинтересува Грег. Направи знак на Део да дойде при него и изчака шофьорът му да влезе в дома, преди да се обърне отново към Килбърн. — Върви си, Смит. Спасявай се, преди да съм извикал полицията за незаконно влизане в чужда собственост. — На свой ред той се прибра в къщата и не пропусна да затръшне вратата зад гърба си.
Килбърн остана загледан в нея близо две минути. Мозъкът му анализираше целия разговор, всяка фраза, всеки нюанс и намек. Накрая се върна при лимузината.
— Сър? — попита шофьорът, когато Килбърн затвори с трясък вратата.
— Искам до един час още три екипа за наблюдение тук. Да имат готовност за проникване със сила.