— Веднага, сър — шофьорът подкара колата. — Значи е той, така ли?
Килбърн обаче не отговори, загледан в пода на лимузината, която се насочи към вратата в оградата. Натисна бутона, за да вдигне преградата между двете отделения и докато се отделяше от света, не преставаше да се пита кой от двамата ще бъде мъртъв след няколко часа: той или Пикаро.
Озовал се в дневната, Пикаро проследи изтеглянето на лимузината от границите на неговото ранчо и спирането й половин пряка по-надолу по улицата.
— Този човек — натърти Део, — просто не може да бъде пренебрегван.
Грег кимна и се обърна към Фос, който ги слушаше какво си говорят от прага на кухнята.
— Заминаваме.
— Благодаря ти, Исусе! — възкликна Фос, но беше мрачен. В краката му лежаха два куфара, пътна чанта и куфарче с инструменти. — Кога?
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — отсече Грег и се отправи към кабинета си. — Защото няма да повярвате, но ми писна да дрънкам глупости.
Докато Фос товареше багажа в колата, докато Део събираше по телефона информация от пътната служба за състоянието на магистралите, които можеха да използват и докато отвън три коли без отличителни знаци (докарали също толкова безлични мъже) заемаха подстъпите към ранчото на Грег, той самият работеше в кабинета си и около къщата.
Тримата не разговаряха и всеки мълчаливо се занимаваше със задълженията си. Фос преглеждаше списъка с необходими неща, Део изучаваше пътни карти, а Грег разнасяше голям сандък, натъпкан със странно изглеждащи апарати, преди да хлътне за последен път в кабинета си.
Четиридесет и пет минути след сблъсъка с Килбърн, Грег се присъедини към двамата в кухнята.
— Доколкото мога да преценя, ще предприемат каквото са решили към седем, може би дори към седем и половина. При всички положения след като по-голямата част от персонала си е тръгнала.
Део кимна по посока на монитора.
— Около десетина мъже, които са се настанили както смятат за добре. Не изглежда да са се забързали за някъде.
Фос довършваше пълненето на термоса с кафе.
— Колата е натоварена.
— А ти, ти как си? — поинтересува се Грег. — Готов ли си за това, което ни предстои?
Фос го погледна засегнато:
— Трябва ли да ми говориш така?
Грег обаче не отмести поглед.
— Казвам каквото мисля, старче. Нещата там, отвън, могат да… загрубеят, сещаш ли се? И би ми се искало да бъдеш… — Той не довърши фразата си и се вгледа дълбоко в очите на своя приятел. — Не знам дали не е по-разумно този път да не вземаш участие.
В стаята се възцари неловка тишина.
— Ще тръгваме ли най-сетне, или какво? — измънка накрая Фос.
Грег го гледаше замислено.
— Добре, сядаш отпред при Део — твърдо каза след няколко секунди той.
— Е, прекрасно — обади се шофьорът и поклати глава: — Първо ни спират за превишена скорост, а след това ни пращат в затвора за притежание на наркотици.
Фос се обърна към него и на лицето му бавно изплува усмивка.
— Сигурно е за предпочитане пред онова, което ни е намислил онзи стар гъз. — Той замълча за няколко секунди и тихо додаде, напълно сериозно: — Освен това, нищо няма да взема със себе си.
— Да, повярвах ти — озъби се Део, докато вадеше бутилка вода от хладилника. — И чичко Смит продава курабийки на момиченцата скаути. Кога ще го направим най-сетне?
Грег взе спортен сак от сандъка, с който бе ходил насам-натам — това беше единственото останало в него. Бръкна вътре, извади дистанционно управление, набра трицифрена комбинация, изчака две-три секунди и натисна четвърти бутон.
Чу се едва доловимото прещракване на някакви устройства, тихо забръмча невидима апаратура, а във въздуха около тях се разнесе познатата възкисела миризма като след включване на микровълнова печка.
— Сега.
В колата, спряла до електрическия стълб пред вратата, единият от фалшивите кабелни техници тихо изрече в задействана от гласа радиостанция:
— Трима бели се качват в колата.
Шофьорът на лимузината се обърна към Килбърн, за да се увери, че е чул съобщението.
— Пети екип да остане и да наблюдава дома, Пол. Останалите да ги последват, но без да се натрапват.
Шофьорът кимна и предаде заповедта.
След по-малко от минута волвото излезе на улицата. Зад него на дискретно разстояние веднага се залепиха лимузината и три от колите.