— Горките нещастници — прошепна шофьорът, който бе заобиколил лимузината и беше отишъл до обезопасителното заграждение. Погледна надолу: — Онзи не им остави никакъв шанс.
— Провери другите — намери сили да нареди старецът.
Шофьорът се затича по пътя към смачканата трета кола. Хвърли бърз и тревожен поглед вътре, после се обърна към Килбърн и бавно поклати глава.
Старецът си пое дълбоко дъх, оправи сакото си, наведе се през отворения прозорец към шофьорската седалка и изтегли малък микрофон.
— Пети екип?
— Пети слуша.
— Пети, говори водачът. Прекратете наблюдението и ме вземете при… — Той направи пауза, оглеждайки се за пътен знак. — … при отбивката за включване в магистралата, междущатска 24, запад.
— Пети, разбрано. Тръгваме.
Той хвърли небрежно микрофона обратно в лимузината и седна на прага на вратата.
И зачака. Продължаваше да гледа в посоката, в която бе избягало волвото.
Опитваше се да предвиди следващите ходове на крадеца. За себе си вече знаеше какво трябва да предприеме.
Потупа се по джобовете, изправи се с изпъшкване и с изкривено от болка лице. Трябваха му цели три минути, за да намери сред хаоса отзад клетъчния си телефон.
И докато шофьорът се опитваше да отвори без помощни средства заклещения капак на багажника, за да извади аптечката, Килбърн набра някакъв номер. Отговориха чак на петото позвъняване.
— Едно-едно-седем-две. Дежурен офицер лейтенант Мендез.
— Централа, моля.
— Пълномощия?
Килбърн се поколеба, преди да изрече думите, които не бе изговарял близо трийсет години.
— Пълномощия? — поиска отново гласът от другия край.
— Сан-Августин четири-седем.
— Един момент, моля.
Две бързи позвънявания, после нов глас.
— Централа, майор Роджърс.
— Искам спешна връзка със Зоната — каза почти шепнешком Килбърн, макар линията да бе скремблирана и наблизо да нямаше жива душа, която да ги подслушва.
Дълга пауза.
— Идентификация? — попита накрая гласът.
Килбърн за кой ли път днес отново си пое дълбоко въздух.
— Робърт-Алфа-Алфа-Фокстрот. Четири-седем.
— Основание?
Този път Килбърн вече наистина се огледа, преди да каже с едва чут шепот:
— Джо Грей. Макс Грей.
— Чакайте, прехвърляме ви.
Старецът се опита да игнорира острата болка, която избухна в лятата му страна и пропълзя нагоре към врата.
Помоли се, когато всичко това свърши, поне краят му да бъде бърз.
Седем часа по-късно, на петстотин километра от мястото на сблъсъка, Део спря поочуканата кола в глуха уличка зад един току-що затворил пазарен комплекс в Северна Калифорния. Преди още колата да бе напълно спряла, Грег изскочи от предната седалка и на бегом се отправи към стоманена врата, на която пишеше „Кибер трезор“.
„ВНИМАНИЕ! — прочете той върху залепения в центъра на вратата стикер в цветовете на американското знаме, оформен като щит. — ТОВА МЯСТО СЕ КОНТРОЛИРА ОТ БЕЗЗВУЧНА АЛАРМЕНА СИСТЕМА И Е ПОД ОХРАНАТА НА ВЪОРЪЖЕН ПАТРУЛ.“
Грег поклати глава, извади спрей с олио за готвене от спортния си сак, надяна тънка сламка на дюзата, нагласи я в отвора на ключалката и впръска в продължение на близо десет секунди. След това заби три силно ръждясали гвоздея на внимателно избрани места в касата на вратата.
— Да сключим сделка, Лайнъс — прошепна той, докато увиваше гола медна жица около гвоздеите и прехвърляше свободните й краища между рамката на вратата и горния й ръб. — Никакви изненади от твоя страна — каза той и внимателно отвори вратата, — а пък аз ще си платя за стоката.
После влезе вътре и подпъхна клин под отворената врата.
Десерт минути по-късно се показа обратно. Носеше голям кашон в ръцете си. Део изскочи навън и му помогна да го натоварят в багажника.
— Това е 300-мегахерцов „Пакард Бел“ — каза Грег на Део, докато наместваха кашона. — Друго?
Шофьорът направи справка в списъка.
— Принтер „Хюлет Пакард 5L Лазерджет“, два диска „Пакард Бел“, „Хюлет Пакард“…
— Дай ми списъка — раздразнено прошепна Грег и го дръпна от ръцете на Део. — Защо не иска да използва онова, което мога да му купя на часа?
Део сви рамене.
— Ами нали сам ти искаше да започне още тази нощ. — После се усмихна. — Не забравяй подложката за мишка. Иска да е синя — и сложи ръка на устата си, за да заглуши кикота си.