Грег мрачно го изгледа и влезе обратно в склада за компютри.
Час по-късно двамата сглобяваха конфигурацията под вещите указания на Фос.
— Внимавайте кабелите да не се докосват.
Грег го стрелна с гневен поглед.
— А дали ти ще можеш да свършиш някаква работа, когато ние приключим и това нещо заработи?
Фос познаваше този поглед. Грег гледаше така, когато искаше да каже: „Питам те и внимавай как ще ми отговориш“. Беше ядосан и имаше за какво. Рядко състояние за иначе спокойния крадец.
Гневът му не беше насочен към Фос, макар че намираше проявление точно по този начин. Не. Гневът беше срещу онзи старец — Смит. Затова, че го бе принудил да бяга като долнопробен мошеник.
Грег ненавиждаше някой да мисли за него като за обикновен крадец.
По пътя насам той бе разказал на спътниците си какво се бе случило в блока на Кери. Беше споделил всичко, което бе чул, видял и помислил. Включително убеждението си, че Смит не се е отказал да ги преследва.
— Кой, по дяволите, е този човек? — бе попитал Део. — Ако е мошеник, би следвало да знае, че ти няма да отидеш да го изтропаш на полицията, просто заради спортсменството. А ако е чист, защо сам не извика полицията?
Грег бе потънал в дълго мълчание след тези думи.
— Мисля, че работи за правителството — проговори накрая той. — Или най-малкото е работил — реши да уточни за всеки случай.
— Нашето правителство?
— Нечие — бе свил рамене Грег. — Да му го начукам… Чие?
И тогава Грег се бе обърнал към Фос, с когото си бяха сменили местата.
Той седеше с дъска през коленете и фенер в ръката — бяха го купили от магазин за спортни стоки — и прелистваше документите от папката, която Кери не много точно бе кръстил „Застраховка Живот“.
— Можеш ли да отговориш? — настойчиво го бе попитал той.
— Не знам — бе отговорил Фос. — Тези неща са отпреди петдесет години. От периода малко след войната. Тук има позоваване на приложения, които липсват. И има маса военна терминология и армейски жаргон.
После беше замлъкнал и бе оставил заглавия, съкращения и наименования на места да заплуват пред очите му. Беше им дал възможност да се подредят в някакъв свой си ред. Точно това бе силата му като компютърен маг в Силициевата долина. Времето, когато можеше ей така, между другото, да реши невероятно сложни, във висша степен абстрактни задачи, просто като оставеше съзнанието си да се порее над данните.
Но това бе в миналото — преди много години и безброй спринцовки оттогава. Когато това изпълнение още бе по силите на мозък, необсебен от грижата за трите задължителни боцкания на ден. Беше ли все още способен на подобно изпълнение? Никак не бе сигурен в това. Дори се страхуваше да разбере истината. Затова поиска да му бъде даден мощен компютър с цел да провери отговорите, които като че ли бяха започнали да се оформят в размътеното му съзнание.
И така, в крайна сметка се бяха озовали в малкото бунгало на един мотел, с телефонна линия, „взета назаем“ от близкия стълб, и екран, на който мигаше менюто на търсачката в Интернет.
— Дайте ми два часа — каза той и пръстите му заиграха по клавиатурата.
Грег неохотно кимна и се отправи към вратата. Открехна я и хвърли поглед на безлюдната уличка в бедния квартал.
— Имаш ли да правиш нещо по колата?
Део поклати глава отрицателно.
— Проверих я последния път, когато спряхме. Нищо й няма. Ще върви. — Той с удоволствие се опъна на едното от двете легла. — Ти ли поемаш първото дежурство?
Вместо отговор, Грег отвори пак вратата и излезе в нощта.
Део дълбоко изпусна въздух, затвори очи и се опита да не чува шеметното тракане по клавишите.
Далеч на юг, Килбърн седеше в плетено кресло на моравата и съзерцаваше ранните звезди над синеещия се океан.
През последните пет часа по негова заповед специален екип бе извършил обстойно претърсване на всеки сантиметър от ранчото. Хамбари, обори, конюшня, пристройки — всичко бе най-старателно огледано. Дюшемето бе изкъртено, стените бяха надупчени, всички чекмеджета, кутии и шкафове бяха внимателно прегледани, всеки лист хартия беше прочетен, всяка по-интересна вещ бе донесена за преценка на Килбърн. А той седеше в шезлонга като крал, оглеждащ армията си от висок хълм.
До момента не бяха намерили нищо интересно.