От няколко часа насам бяха съсредоточили вниманието си върху къщата. И тук търсенето вече драстично се бе забавило.
— Господин Килбърн?
— Да, капитане.
Младият флотски капитан поклати глава, докато се приближаваше към омотания в бинтове старец, който командваше парада.
— Продължаваме да се натъкваме на проклетите адски машини във всяко помещение — и той избърса почернялото си от сажди лице. — Който и да е бил собственикът на този дом, той никак не е искал да му ровим из нещата.
Килбърн игнорира казаното от военния.
— Докъде стигнахте?
— Още сме в предната част. Кухня, спалня, трапезария, дневна. Отворихме вратата към нещо, което изглежда като кабинет. Най-сетне успяхме да преодолеем стълбището.
Килбърн потисна съчувствената си усмивка към проблемите на капитана.
От първата секунда на влизането в къщата, бяха принудени едва ли не да пълзят със скоростта на охлюв. Отвориш онази врата и в лицето ти пръсва сълзотворен газ. Прекосиш онзи праг и лампите изгасват, а в лицето ти избухват димки. И всичко това на фона на епизодични глухи експлозии и заслепяващи илюминации.
Като че ли вече беше започнал да разбира начина на мислене на крадеца, защото вече се бе убедил, че Грег наистина е крадец — крадец, научил за свое нещастие неща, които не биваше да знае. Влязъл там, където не бе следвало да припарва. Демонстрирал страхотна способност за оцеляване.
Да, възможно бе всичко да е било едно най-обикновено стечение на обстоятелствата и когато го заловяха, това щеше да се разбере със сигурност. Но каквото и да бе, той вече знаеше прекалено много и този факт бе подпечатал присъдата му.
— Продължавайте в този дух, капитане.
Капитанът кимна и понечи да се отдалечи, но в същия момент при тях дойде на бегом един ефрейтор.
— Намериха това на пода в кабинета.
За миг, за един кратък миг, старият убиец се запита дали в плика, надписан семпло „Смит“, няма бомба.
Да, той самият със сигурност би постъпил така. Но не и този интелигентен крадец със здрави нерви, корави топки и подчертан вкус към шегите. Не и човекът, осеял пътя на хората му с несмъртоносни препятствия. С неща, предназначени да ти късат нервите, да те забавят максимално, но не да те осакатят или убият.
Той разкъса края на плика и извади от него един-единствен тънък лист. Бързо прегледа двата параграфа и кимна на военния пред себе си.
— Незабавно изтеглете хората си от къщата, капитане.
— Какво?
Килбърн с труд се изправи на крака и се отправи към лишения от всякаква маркировка хеликоптер, подпомаган от помощника си.
— Мисля, че на разстояние стотина метра ще бъдете в безопасност.
Капитанът остана загледан в гърба му в течение на няколко секунди, после вдигна слушалката на радиотелефона си.
— Отбой! Отбой! Всички навън и на бегом в края на моравата! Веднага!
Хеликоптерът се вдигна във въздуха и докато се насочваше към частния самолет, който в крайна сметка щеше да го откара в Зоната, Килбърн погледна надолу към хората, които се изсипваха от къщата като мравки от горящ мравуняк.
Усмихна се и провери колко е часът.
— Кажи на пилота да изчака за малко, Пол.
Помощникът му кимна и каза няколко думи по интеркома на пилота. Секунда по-късно тежката машина отскочи нагоре, тласната от ударната вълна на невероятна по силата си експлозия.
Голямата къща се срути и над развалините се издигна черен облак дим. Сред стърчащите греди на изкорубения покрив вече припламваха огънчетата на пожара, който щеше да доунищожи всичко.
— Добре, Пол. Сега можем да потегляме — разсеяно каза Килбърн и пак разтвори късата бележка.
Господин Смит,
Седем минути след като този плик бъде вдигнат от пода на кабинета ми, ще започне серия от експлозии. Те в крайна сметка ще разрушат дома ми, но и ще сложат край на незаконното нарушаване на гражданските ми права. И ще алармират достатъчно хора наоколо за вашето нагло присъствие. Съветвам ви да напуснете веднага.
Не знам кой сте, нито от чие име действате, но бих желал да разберете едно: всякакви по-нататъшни опити да ме намерите, да навредите по някакъв начин на приятелите ми или да застрашите моя живот, ще доведат до сериозна ответна реакция. По отношение на вас, на „Умбра“ и на MJ-12. Аз може и да не притежавам вашите ресурси, но вие пък нямате представа за моите.
Нито за готовността ми да ги използвам срещу вас.
Никой не е в безопасност!