Гласът му изневери и той с мъка потисна риданието. Но този път не извърна лице от тълпата пред него. Позволи им да надникнат изумени в най-интимната скръб на обществена фигура, готова да разкрие дори тази страна от душата си пред камерите.
— И аз се предадох на отчаянието. Огънах се пред усещането за пълна безнадеждност, което това безсмислено убийство предизвика у мен. Запитах се: „Почакай, как би могъл да продължиш нататък?“.
Последната пауза му даде възможност да вдигне поглед над главите на присъстващите и да го отправи към дъното на залата.
Никой не помръдваше. Цареше пълна тишина. Шейсет и пет живи човешки статуи бяха замръзнали от изненада пред покъртителната изповед на човека, който повечето от тях искаха да видят като следващ свой президент.
— Но аз трябва да продължа — каза той след трийсетина секунди. — Смъртта на Джек Кери и на другите като него, безжалостно убити от закоравели наркомани, крадци и паразити, изсмукващи жизнените сокове на нашето общество, не може да остане без отзвук в нашите умове! Трябва да извлечем нещо от тези зачестили актове на насилие. Трябва да си направим изводи!… Тази кампания, този кръстоносен поход, ще продължи в името на моя приятел. В негово име и в името на всички останали жертви, аз подновявам моята кампания с нова решимост. Ние ще върнем надеждата на Америка! Ние ще върнем разума на нашето общество! Ние ще триумфираме над злото и мрака и ще изплуваме облагородени от светлината на просперитета, сигурността и гражданския мир, в които всеки американец вярва и на които има правото да се радва!
Аплодисментите бяха бурни — нестихващи и ентусиазирани.
И почти изцяло дължащи се на усилията на шейсетината клакьори на Ван Нес, умело разпределени сред репортерите.
Моли го прегърна продължително и развълнувано, и му прошепна за пред камерите нещо в ухото.
— Как бях?
— Пропусна пасажа за душите, които молят за справедливо възмездие — каза тя и притеснено избърса следите от червило по бузата му.
— Знаеш, че имам друга пресконференция в четири. Тогава ще го използвам — и той я целуна благодарно по бузата.
— Ще отговоря на няколко въпроса — каза той в микрофоните с глас все още задавен от емоции и решителност.
Четиридесет и пет минути по-късно всичко беше приключило.
Той стисна няколко ръце, побъбри с няколко стари приятели, пофлиртува безобидно с няколко от присъстващите дами. След това, хванал подръка „любовта на своя живот“, се отправи към асансьорите в компанията на двамата си помощници и неколцината телохранители.
— Добра реч, сенаторе — каза секретаря, отговарящ за деловите му изяви, без да вдига поглед от винаги разтворения си бележник. — Време за почивка до 3:15…
Ван Нес сви рамене.
— Лошо. Нека прегледаме записа с онази досадница и видим какво може да се направи с нея.
— Веднага, сенаторе.
Ван Нес се здрависа с няколко души от личния си персонал, потупа дружелюбно няколко плещи, повтаряйки онова, което казваше жена му от другата страна на коридора, по който вървяха. Когато наближиха апартамента, там ги пресрещна началникът на неговата канцелария.
— Чудесна работа, сенаторе! Не знам дали остана сухо око в залата.
Човекът, който можеше да стане президент на САЩ, безразлично сви рамене и влезе в Президентския апартамент на хотела. Отправи се без колебание към бара и наля бърбън с изворна вода за себе си и чаша бяло вино за жена си.
— Дойде ли?
— В съседната стая е, сенаторе.
Ван Нес махна с чашата.
— Добре, доведете старото момче. — После забеляза моментното колебание на старшия си помощник и проследи погледа му: — Ъ-ъ… агент Гроувър?
Агентът, седнал пред малко бюро в другия край на стаята, вдигна поглед:
— Да, сенаторе?
— Ще ни извините ли за секунда?
— Разбира се, сенаторе. — Той направи знак на другите двама агенти в стаята да го последват и отвори вратата. — Ще чакаме отвън, сенаторе.
После поспря, както би направил на негово място всеки друг агент със стаж в Белия дом, изчаквайки вкарването на инвалидната количка с един старец (прехвърлил деветдесетте).
— Мислех, че е умрял — прошепна на Гроувър един от агентите, докато затваряха вратата откъм коридора.
— Много мислиш — сряза го Гроувър, преди да се захване с поредната от многото си задачи.
Но усети тревожно чувство.
Избутаха количката на стареца до дивана, дадоха му бутилка охладена минерална вода, а междувременно помощниците на Ван Нес деликатно оставиха сенатора и жена му насаме с госта.