— Естествено. — Секретаря върна папката в отделението на количката си. — Междувременно ще ви държим в течение. Нашите очаквания са атмосферата да се разведри много преди изборите.
— Лъже, Джес — отсече Моли с глас, в който нямаше и сянка на съмнение.
Секретаря бегло я погледна, после върна погледа си върху Ван Нес.
— Лъжа ли, сенаторе?
Моли стана и доля бърбън в полупразната си чаша.
— Погледни го — настоя тя, — не усещаш ли миризмата?
Мъжът в инвалидната количка продължаваше втренчено да гледа сенатора.
— Сенаторе?
Ван Нес потри брадичка. Знаеше, че не е най-умният човек на света. Не беше и най-образованият, а най-малко от всичко бе надарен с интуиция. Но знаеше две други неща.
Първо, беше се оженил за най-умната, най-образованата и най-надарената с интуиция жена, която някога бе познавал.
И второ, мъжът пред него бе един от най-изобретателните и неморални хора в… — Подобна констатация не му изглеждаше ни най-малко пресилена. — … в цялата вселена.
Така че отпи от виното и продължи да изчаква.
Старецът в количката не показваше никакви признаци на вълнение.
— Килбърн изобщо не е успял да се придвижи напред в издирването на онзи нежелан свидетел, нали така? — Моли пристъпи напред и се надвеси над стареца. — Питам, така ли е?
— Има ли някакво значение? — проговори накрая той.
— Дали има значение! — За миг изглеждаше, че Моли е готова да го зашлеви. — Имало ли значение?! Единствената ни грижа в момента е да не се изцапаме до ноември и сме в Белия дом, а според него нямало значение, че Джо и Макс могат да се появят в шоуто на Опра!
— Не ми се вярва да се съгласят на това — усмихна се малко странно Секретаря.
— Успокой се, Моли — каза Ван Нес, без да сваля поглед от него. — Той иска да каже, че всеки, който по някакъв начин проникне или се озове в положение да свърже имената ни с… — Кратка пауза. — … за него ще се погрижат? — И той се опита да проникне с поглед в злото сърце на човека пред себе си. — Или бъркам?
Секретаря въздъхна.
— Истината е, че трябваше да се погрижим за тези неща преди години. — Дълга глътка от бутилката, която стискаше с покритата си от старчески петна ръка. — Трябваше да премахнем старите, изгнили, ненадеждни и безполезни брънки от веригата. — Той замълча и се извърна към гневната жена до себе си. — Но станахме жертва на заблуждението, че времето ще реши проблема вместо нас. Ето че сега събитията ни заставят да предприемем нещо сами.
— И какво ще правим с този крадец? Как беше… Пикаро? — Изпуснала пословичния си гняв през вентила, Моли бързо се успокои.
— Той е наш, винаги когато пожелаем, скъпа Моли — успокои я старецът. — И ти ще можеш да го поднесеш на любимите си репортери като символ, олицетворяващ падението на нравите в днешна Америка. — Той се усмихна. — Преди конгреса, разбира се.
— Да го поднеса мъртъв, надявам се.
— Както пожелаеш, ангел мой. — Старецът, който се чувстваше стар дори в тази компания, леко се изкашля. — Имаш ли нещо против да ми донесеш хапчетата от моя помощник. Той е по коридора в стая 208.
Моли се поколеба, но съпругът й кимна. Тя се усмихна с добре отработената си усмивка и потупа стареца по гърба.
— Добре, господин секретар. Веднага се връщам.
В мига, в който вратата се затвори зад нея, Ван Нес се премести близо на дивана до изведнъж съвзелия се екссекретар.
— Лъжец! — Секретаря вдигна въпросително вежди. Ван Нес се засмя: — Наистина ли вярваш, че Килбърн може да натика онзи дух обратно в бутилката? — Насмешката в гласа му беше повече от явна.
— „Умбра“ е единствената нишка — каза Секретаря с искрено съжаление. — Навън няма никой, освен отдавна излезлите в пенсия, който би могъл да разпространява информация. И определено никой в… — Той се подсмихна. — Така че може да бъде само някой от твоите стари…
— Колеги — тутакси додаде Ван Нес.
Секретаря кимна, леко озадачен от избора на думата.
— Значи трябва да е някой от старите ти колеги. Никой друг по никакъв начин не би могъл да навреди на мен, на вас. — Гласът на Секретаря изведнъж бе станал топъл.
Ван Нес кимна.
— Само че винаги има още някой. Сам ти си ме учил да мисля така. — Пауза. — Ами онази телевизионна продуцентка, за която спомена миналия път? После крадеца…
— Въпросите на продуцентката бяха много по-близо до истината, отколкото вярвам, че тя осъзнава — призна с въздишка Секретаря. — Но до момента тя разполага само със случайно избрани парчета от мозайката. И е безкрайно далеч от цялата картина. Според MJ-6 нейният източник пази в тайна по-голямата част от нещата, които са му известни. Може би се надява, че тя ще се досети сама и така ще му спести необходимостта да се подлага на риск да бъде разкрит, ако й даде по-подробна информация.