— Дай прозореца, изтегли към вратата, а след това панорамна картина наляво, така че Стив Стънинг величествено да влезе в кадър.
— Ясно — каза той. — Започваме.
— Чух всичко — кисело се обади репортерът. — Подобно отношение едва ли ще ме убеди да работя с теб за новото магазинно предаване.
— Обещаваш ли?
Меган се усмихна и застана пред камерата с цифровата клапа.
— Епизод 245А, „По-необикновено от измислица“. Финал, първи дубъл. — Тя удари клапата и бързо се изтегли от кадър, преди репортерът да е започнал.
— Може би никога няма да разберем какво е ставало в това откъснато от света училище. Дали е врата към друг свят? Или място, където ненамерилите покой духове от равнините се събират, за да разкажат поредната история за пионерите на Дивия запад? А може би е екстрасензорен акумулатор, послушно натрупал в себе си психичната енергия на стотиците деца, които е приютявал през последните стотина години? — Той направи пауза, когато операторът го подмина и с равен ход се отправи към вратата, която се отвори като че ли от само себе си. — Или е само къс от нашата история, и още по-точно от всички наши истории, който се бори да оцелее срещу неумолимата експанзия на урбанизацията? Кой знае? Но едно нещо е сигурно… — Нова драматична пауза. — Истината е по-необикновена от измислицата. Люк Келог, от Гранд Джънкшън, Канзас.
Меган изчака още секунда и пристъпи напред.
— И… край. Този път се получи както трябва. Много ви благодаря. Сега да се приготвим за обиколката вътре.
Дребна стара дама в джинси и риза с надпис на гърба „Спасете сградата на училището“, надникна през вратата.
— Аз добре ли бях, госпожице Търнър?
Меган й се усмихна.
— Беше идеална, скъпа. Просто перфектна.
Лицето на жената грейна.
— О, как бих искала един от духовете да се появи сега, докато сте тук. Те обикновено са много по-общителни.
— Ъ-ъ, да. — Меган се озърна с надеждата някой да я отърве от тази симпатична, но побъркана старица. — Люк! — Тя се пресегна и дръпна безцеремонно репортера от огледалото, което си беше нагласил в микробуса. — Госпожо Джонсън, това е Люк Келог.
Жената, която беше над осемдесетте, се изчерви и притеснено се закиска като ученичка.
— О-о, господин Келог! Гледам ви всеки уикенд. Аз съм най-голямата ви почитателка.
Суетен като повечето мъже, той доволно се усмихна:
— Винаги ми е приятно да се запозная с искрен почитател.
— О, бъдете сигурен. Гледала съм всичките ви предавания. Без значения колко са тъпи. Аз съм най-вярната ви публика.
— Мислех, че госпожа Джонсън може да пожелае да ви разходи вътре, преди да сме започнали снимките — подкани Меган и мина между двамата, за да излезе през вратата. Едва се сдържаше да не прихне.
— Но, разбира се — охотно се съгласи репортерът и тръгна към училището заедно със старата дама.
— Нямам търпение да ви представя на духа на стария Хамънд — бъбреше тя. — Той ви обича повече и от мен.
— Много си гадна, да знаеш — ухили се старият оператор на когото веднага всичко бе станало ясно.
Меган весело се засмя заедно с него, отметна нещо в бележника си и се огледа:
— Къде ще снимаме залеза?
Операторът сви рамене и избърса с мека кърпа обектива.
— Където и да е. Това не е „60 минути“, нали?
Меган въздъхна дълбоко и се съгласи.
— Не, не е дори двайсет минути.
После се отдалечи, уж за да провери изгледа от хълма на изток от селцето.
„По-необикновено от измислица“ не само нямаше нищо общо с „60 минути“, но даже изглеждаше неуместно да се споменава името на предшественика на всички магазинни предавания, при условие че си облякъл яке с надпис „По-необикновено“.
Едночасовото документално предаване се бе специализирало в пресъздаването на истории, от които таблоидите се изприщваха. През последните шест месеца Меган бе направила поне няколко филма по една и съща тема: стари училищни сгради, из които бродят духове.
Но спектърът беше доста по-широк: невинни момчета, обладани от демони, групови изнасилвания на кралицата на абитуриентския бал, показания на очевидци, видели йети да отвлича девойки от групата за окуражаване на училищния футболен отбор, с цел да ги направи свои сексуални робини, извънземни пришълци отвели със себе си простовати южняци, за да заселят отново умиращата си планета, заключителни доклади на тайни правителствени програми, имали за цел да бъдат изловени обратно демоните, отскубнали се на свобода при последното изригване на вулкана Сейнт Хелън.