Беше ги снимала наред и без много да подбира, но сериозно, с професионално око.
А през цялото това време бе разпращала трудовата си характеристика (в която не бе включила спецификата на последната си работа) до всички информационни агенции в страната.
Докато търсеше най-ефектното място за снимане на западния хоризонт, така че на преден план да изпъква изгнилата училищна сграда, тя остави мислите си да се отклонят.
С университетска диплома по журналистика, тригодишен стаж като полицейски репортер за голям всекидневник в Средния Запад и други пет, посветени на криминалната хроника в Чикаго, тя беше склонна да повярва, че в телевизията я очаква бърза кариера без сътресения, финалът на която естествено щеше да бъде като директор на вашингтонското бюро за Си Би Ес или Си Ен Ен, или най-малкото втори водещ на „60 минути“. Само че нещата се бяха развили по-различно. Докато по-фотогеничните, по-надарени с красиви лица (изкуствени или естествени) бъбривки ставаха репортери на централни предавания, водещи на шоу програми през уикенда или поне изгряващи на небосклона новинари в големите компании, тя бе останала забравена. Беше установила трудно подобрим рекорд по продължителност като продуцент на второстепенно предаване.
И не само на второстепенно, ами направо най-нископоставеното предаване в цялата схема на телевизионните предавания.
Беше приела предложението за „По-необикновено“, защото бе повярвала, че това е само проверка, преди да бъде допусната в светая светих на новосформираната ТВ мрежа. За да бъде под ръка, когато започне формирането на разните отдели, за да има вече опит и да бъде забелязана като самороден талант, чакащ и заслужаващ признание и награда.
Меган не бе жалила усилия, за да помогне това да се случи.
Без да пести личното си време тя се бе срещала, запознавала, уговаряла, разговаряла и черпила всички висши държавни служители, в компанията на които се бе озовавала. И постепенно си бе създала репутацията на жена, с която може да бъде споделена тайна и която може да опази самоличността на своя източник.
Всъщност последното не се бе оказало чак толкова трудно. В крайна сметка тя бе разполагала с много малко възможности да разкаже своите най-интересни истории, ако бе пожелала да го стори. Най-сериозната от които бяха например късите репортажи за сродното предаване „Из страната“.
След като разбра, че новинарският отдел е окончателно окомплектован, тя се захвана да върши услуги за неговите шефове и често ги предупреждаваше за сензационни новини, пропуснати от другите канали. Не спираше обаче да произвежда истории за духове и призраци, необходими за всички шоу програми на мрежата. Без да престава да създава възможно най-качествената продукция, показвана някога по собственото й лайняно предаване.
И ето че един ден — след всички екзорсизми, засичания на НЛО и ужасии с обезобразяване на невинни говеда — я бяха повикали в офиса на президента на мрежата.
— Меган — каза й бизнес дамата, — смятаме, че тази мрежа се нуждае от магазинно предаване в централно време, което да съперничи на „48 часа“ и „Преразказано минало“ на Ен Би Си. Мислиш ли, че можеш да помогнеш да го реализираме?
Господи, тя едва не се бе разплакала като чу предложението.
А после наистина се разплака, докато слушаше подробностите.
— Искаме това да бъде амбициозно предаване, което да подтиква към размисъл. Бихме могли да го наречем „По-необикновено от измислица“. А защо не „Отвъд необикновеното“? Какво мислиш?
Какво можеше да мисли?
Най-сетне избра подходящо място за страховит кадър към залеза и тръгна обратно в посока на училищната сграда.
Насили се да се убеди, че щом това е най-доброто, което могат да й предложат, тогава тя ще положи всички усилия да експлоатира тази възможност до край. Продължавайки все така с минимален бюджет и персонал от трима души, използвайки стария екип на „По-необикновено от измислица“ и съществуващата кореспондентска мрежа, Меган бавно и методично бе започнала да връща предаването към нов живот. Като приключеха с това училище, имаше за довършване историята за загадъчното блатно чудовище в Луизиана. И тогава, тогава вече щеше да посвети цялото си време на новото предаване.
„Въпроси“ — бе настояла да го нарекат така — беше последният й шанс. Шанс, от който бе твърдо решена да се възползва.