— Имам нужда от още нещо. Сама не мога да пробия никъде.
— Опитай по-настойчиво.
Тя замълча, мъчейки се да състави набързо списък от въпроси, които трябваше да му зададе.
— Досега документирахме по-голямата част от маршрута на конвоя с изключение на началото и края му. Знам за седемте смъртни случая, описани в документите, както и за други три — доста по на север. Но трябва да свържа всичко това в едно цяло. Нямам нито един отговор на въпрос, започващ със „защо“ — рече тя и затаи дъх в очакване на реакция от другата страна.
Дълго време той не каза нищо.
— Ами ОМ-трафика? Провери ли?
Меган отново въздъхна.
— Натъкнах се на осем споменавания в разсекретени телекси на Отдела за мобилизация, където става дума за Джо или Макс Грей. Но нищо интересно след 1954-а. Никакви подробности кои са те, какво са направили и защо практически всички останали документи, в които се споменават имената им, са засекретени. — Тя спря да си поеме дъх и додаде: — Сигурен ли си, че са били част от конвоя?
— По същество конвоят беше заради тях.
Тя се замисли.
— Живи ли са още?
Никакъв отговор.
— Те ли са предвождали конвоя?
Този път въпросът й предизвика лек смях.
— Интересно предположение.
Тя усети, че информаторът й е в добро настроение. Дали да не продължи в този тон?
— Защо? — поинтересува се небрежно. — Да не са високопоставени членове на чужда делегация? Да не би конвоят да е само туристическа обиколка из американската пустиня?
— Нека кажем — отговори информаторът след дълга пауза, — че са движещата сила на конвоя. В края на краищата, какво е конвой без шофьори?
— Шофьори?! — тихо възкликна тя. Меган вече се бе убедила, че информаторът й е сведущ по всички въпроси, но предпочита да говори завоалирано, вместо да казва нещата направо. Преди да се покрие за толкова дълго, той се бе обаждал, за да й даде нови документи само когато бе стигала до задънена улица. — И тези „шофьори“ били ли са командировани при военните? — Тя отново затаи дъх.
Тайнственият глас често бе прекъсвал разговора, когато му бе поставяла въпросите прекалено директно.
— Побързайте, госпожице Търнър. Остава ви съвсем малко време.
В слушалката се чу сигналът на централата.
Меган я постави обратно на вилката и старателно отбеляза в бележника си всичко, което можа да си спомни. След това побърза да отиде в микробуса.
— Меган, от това ще излезе ли изобщо нещо? — Репортерът изглеждаше обезпокоен. — Тази старица Джонсън е направо откачена.
Меган му махна с ръка да не я занимава, извади клетъчния си телефон и натисна програмиран бутон за автоматично набиране.
— Кажи на Джеймс да организира нещата до масата в учителската. Идвам веднага. — И тя нетърпеливо погледна телефона.
— „Въпроси“. Трейси на телефона.
— Аз съм. Веднага запиши следното.
Тя чу шумолене на хартия по бюрото и след малко отново гласът на младата жена в слушалката.
— Давай.
— Обади се на онзи от Националната служба по архивите. Фред… как му беше фамилията?
— Бъркхард? От Отдел „Съвременна военна история“?
Меган благодари на Бога, че сред помощниците й има поне още един, който гледа сериозно на работата си.
— Същият. Провери с негова помощ какви транспортни единици са били зачислени в Аризона, Ню Мексико и Западен Тексас през 1946-а, 47-а и 48-а. Изрови имената на командващите офицери и списъка на подчинените.
— Но това ще са страшно много имена!
— Имаш ли нещо по-добро в замяна?
Трейси се засмя.
— А ти кога ще се върнеш да помогнеш малко?
— Вдругиден, ако не ме похити някое чудовище от блатата. — Меган замълча за миг, спомняйки си предупреждението за малкото оставащо им време. — Обади се и на онзи професор по журналистика.
— Дето само опява, че срамим професията?
— Същият. Кажи му, че ако наистина иска да промени част от онова, което вижда в ефир, ще трябва да ни изпрати в помощ десетина от неговите студенти, за да обработват обажданията. Нашето предложение е дневни разходи и включване в творческия колектив.
— Божичко, ама ти съвсем сериозно си се хванала с тази работа.
— На телефона ли си още, Трейси? Затварям. — И Меган прекъсна, оставяйки малката слушалка във фургона и изхвърчайки обратно към училищната сграда.
В главата й обаче продължаваше да звучи гласът на информатора, открил я дори тук, в сърцето на студената прерия.