— Какво научихте?
Мъжът спря на светофара и й подаде папка с ксерографирани вестникарски изрезки. Меган ахна, като видя дебелината на папката.
— Искам да чуя основното.
Водещият кимна с разбиране на изненадата й.
— Казах, че наехме двама външни помощника. Те седяха в библиотеката цял следобед и останаха три часа след края на работното време, за да съберат всичко това. За наше щастие завеждащият библиотеката върти свое предаване всяка неделя следобед. — Той замълча при липсата на реакция от страна на дамата, която му бяха описали като „нереализирала се медийна звезда, която би могла да ни бъде от полза“. Ако успееха да угодят на капризите й… И докато директорът на новинарския екип едва ли не с лъстив поглед се любуваше на новата система за сателитна връзка, водещият имаше съвсем друга картина пред очите си: новинарски магазинни предавания и то не какви да е, а излъчвани по Мрежата, и маса кореспонденти на разположение… — Началото като че ли е през 1945-а — продължи той след кратко замисляне. Ентусиазмът в перфектно модулираният му глас изглеждаше напълно искрен. — Маккътчън е роден и израсъл тук. Постъпил в армията през 44-а, благодарение на програмата за издръжка на студенти и ученици срещу последваща служба. Откомандирован като младши лейтенант към корпуса за обработка на емигранти в Германия в края на войната. За мен „обработка“ просто означава транспортиране на бездомни от един лагер в друг. — Той спря на поредното кръстовище. — Направо в студиото ли отиваме, или искате първо да се отбием в хотела?
— Студиото — късо отговори Меган, която не бе спряла да прелиства хронологично подредените вестникарски изрезки.
Водещият кимна и зави.
— След войната Маккътчън си идвал два пъти. Първият път, по повод военния парад в чест на ветераните от Шемунг. Вторият — когато починал баща му… Доколкото успяхме да научим, имал е три назначения след войната. Първото като тиловак във Форт Стюарт, Джорджия. След това като старши лейтенант и командир на транспортна рота в Ню Мексико. — Изведнъж професионалният му тон изчезна, сменен от явно объркване: — След това става малко особено. В мига, в който се прибрал, бил отзован от транспорта.
— Чух това. И?
— Ами… през следващите седем години не намерихме нищо за него. Тогава… говоря за изрезката, в която има пасаж, повдигнат в розово — каза той и кимна към папката.
Меган издърпа листа и се зачете.
Понеделник, 22 февруари 1954
ЖИТЕЛ НА ШЕМУНГ ВЕЧЕРЯ С ПРЕЗИДЕНТА
Капитан Л. Ф. Маккътчън почетен на барбекю, организирано от Айк
„Дейтлайн“, Палм Спрингс, Калифорния
На гала барбекю снощи президентът Айзенхауер изказа специална похвала персонално на любимеца на Шемунг, капитан Луис Ф. Маккътчън, за „неговата всеотдайност, безстрашие и безрезервна вярност на кауза, стояща по-високо от личния интерес“ и за работата му във връзка със „защита на националната сигурност на скъпата ни родина“.
Президентът, който вече е напълно възстановен след стоматологичната операция, изрече горните фрази на посетено от знаменитости барбекю в ранчото Смоук Трий, Палм Спрингс, където се наслаждава на напълно заслужена, макар и доста кратка почивка.
Президентът направи извънпротоколното изявление, за да почете специално капитан Маккътчън и още осемнайсет други служещи в състава на местното формирование на поделението към Обединеното командване и да ги даде като пример за „силата, от която Америка се нуждае, за да посрещне изпитанията на времето“.
Меган прескочи останалата част от статията. В нея се изброяваха присъствалите кинозвезди, голф играчи и други знаменитости.
— Какво е това поделение към Обединеното командване?
Водещият отби на паркинга и спря зад пепелявосивия блок, където се помещаваше студиото.
— Точно това е странната част, за която споменах — каза той и изгаси двигателя. — Разполагаме със стара биография на майора. Изпратена ни е преди време, може би от снаха му, с идеята старият джентълмен да бъде привлечен като коментатор в ефир по време на войната в Залива. Според този документ Маккътчън е служил в Гренландия от края на 1947-а до уволняването си през 1974-а.
— Някой да е проверявал несъответствието?
Мъжът поклати глава.
— Излишни главоболия — обясни той, докато слизаха. — По време на войната в Залива, този човек е бил вече близо двайсет години в пенсия. А и ние изобщо не сме обсъждали варианта да го привлечем. На всичкото отгоре, за него се говори, че май не е с всичкия си. — Той кимна към непрелистената част от папката. — Това, другото, е за членовете на неговото семейство.