След кратка обиколка на студиото и напълно излишното запознаване с „екипа“, събрал материала, Меган се усамоти в заседателната зала с директора на новините и водещия.
Беше изненадана от експедитивността, с която изработиха план за действие.
Тя трябваше да тръгне в ранния следобед със снимачен екип и водещия от Шемунг, след като приключеше с прегледа на резултатите от местното проучване и най-вече с допълнителния материал, получен от групата от Ел Ей. Освен това, трябваше да се обади на Бети Маккътчън, за да получи потвърждение, че майорът си е у дома.
И е с всичкия си.
Идеята беше, докато водещият и снимачният екип си вършат работата по събиране на сведения и снимане на шемунгските забележителности, тя да проведе разговор за запознаване с ветерана. И ако се окаже, че човекът или документите му дават надежда за нещо по-съществено, чак тогава да повика останалите за заснемане на основното интервю, което вече със сигурност ще се излъчи.
Задача, а защо не повишение, което мъжът с пластмасовата коса бе повече от навит да прегърне ентусиазирано.
Беше обяд, когато излязоха от студиото и поеха с колата на „УИНК“ към северната част на щата, от която ги делеше близо час и половина път…
— „Сив“ от пункт три.
— „Син“ при „Алфа“.
— Имаше раздвижване при „Едно“. Телевизионна кола.
— Ясно, „Сив“, продължавай.
— До всички екипи от „Първи“. Познава ли някой жената, която току-що излезе?
— Не от „Втори“.
— Не от „Трети“.
— Не от „Четвърти“. Но мъжът, който влиза обратно, чете новините в шест и единайсет в Рокфорд.
Тишина, заредена с напрежение.
— До всички от шефа. Имайте предвид, че жената може да се окаже обекта с кодово наименование „Странник едно“. Очаквайте заповеди.
— „Сив“?
— „Сив“ от трети.
— „Син“ при „Алфа“. „Черен“ да се връща при „Алфа“. Очаквано време на пристигане след една минута. Препоръчваме да внимавате за присъствието на недружелюбно настроени лица в околността.
— Извинявам се за лошата новина, „Син“, но улицата гъмжи от такива.
Пътят от мотела до празната къща бе по-малко от десет минути. Но те се сториха на Грег като часове.
През последния месец обстоятелствата се бяха завъртали все така, че не му достигаше или ден, или долар, за да намери отговори на въпросите, които го вълнуваха. Знаеше старата поговорка, че нищо хубаво не става лесно, но му бе омръзнало цял месец наред да се убеждава в правотата й.
Първата седмица след сблъсъка със Студения бе преминала в игра на криеница с полицията. Всъщност не само с полицията, ами и с някои други формирования, действащи по Западното крайбрежие. Оказа се, че снимката му е публикувана във всички вестници на Кери, беше показана в предавания за борба с престъпността и изглежда бе раздадена на всички патрулиращи полицаи в страната без изключение.
След това дойде ред на атаките.
Които и да бяха онези, за които Студения работеше, едно нещо трябваше да им се признае без колебание — тя бяха брутално ефикасни в действията си. По някакъв начин бяха успели да засекат бягащите крадци три пъти през първите десетина дни. Само благодарение на късмета си — а той бе поставен на сериозно изпитание — Грег, Фос и Део (който вече бе на пълен работен ден срещу десет хиляди месечно) бяха успели да се измъкнат от подпалените мотелски стаи, бяха се изплъзнали на преследващите ги коли и по чудо се бяха спасили, без да бъдат ранени, след обстрела през нощта. Важното бе, че се бяха измъкнали. На десетия ден след като всичко това бе започнало, пътуваха с ферибот за Ванкувър, Британска Колумбия, а три дни по-късно бяха намерили убежище в усамотено бунгало, забутано в пустошта.
За първи път имаха възможност спокойно да си отдъхнат, да отпочинат и да анализират случилото се.
Използвайки свои познати, за да се добере по заобиколен начин до своя адвокат, Грег най-сетне научи за експлозията в къщата си и установи, че телефоните на повечето му приятели се подслушват, а домовете им са поставени под активно наблюдение. Разбра се и че макар той и Фос да бяха включени в списъка на най-издирваните престъпници, Део все още не бе идентифициран.
В края на третата седмица шофьорът бе освободен с пълна месечна заплата. Грег се бе уверил, че Део е в безопасност. И знаеше, че не е от онези, които ще ги предадат на полицията, ако му бъде оказан натиск да сътрудничи. Чувстваше, че може да разчита на стриктния му професионализъм, както и на общото им минало.