Въпреки това, след неговото заминаване Грег и Фос още два пъти бяха сменяли местопребиваването си.
Следващите няколко дни бяха спокойни. Нищо особено не се случи и това им даде възможност да възвърнат психичното си равновесие. Фос продължи да издирва в Интернет документи, имащи отношение към „Меджик“. За целта, по известни само нему начини, разбиваше защитата на различни бази данни и получаваше неограничен достъп до тяхното съдържание. Грег успя без затруднения да организира изтеглянето на средства от няколко от офшорните си сметки.
Ограничавайки контактите си с цивилизацията до няколко пътувания до Ред Диър за храна и до Калгари, за да бъдат удовлетворени по-особените нужди на Фос, те можеха да живеят в безопасност неограничено дълго.
Но кошмарите им продължаваха.
Грег често сънуваше, че броди из улиците на някакъв европейски град. Озоваваше се заобиколен от безлики мъже с гласове като този на Студения. Наблюдаваше се отстрани да отваря врати, да блокира алармени системи и с това да помага на безликите да убиват по-лесно и по-ефикасно. Наблюдаваше ги как вършат жестоките си дела. Безпомощно присъстваше (а може би им помагаше с безучастието си) на струпването на телата едно върху друго на купчина достатъчно висока, за да скрие слънцето.
Това сякаш му помагаше да се скрие от обвинителния поглед на Бог.
И тогава се събуждаше, плувнал в пот, не от друго, а от възобновения кошмар.
В такива моменти излизаше да бяга.
Часове наред, докато Фос работеше на компютъра в търсене на внимателно и професионално скрити отговори, той тичаше. Тичаше и се мъчеше да убеди сам себе си, че е избягал от своето минало. Казваше си, че е престанал и повече не желае да участва в онези отвратителни игри, удобно маскирани като необходими в името на патриотизма, лоялността и дълга.
Помнеше, че в известна степен доброволно се бе оставил да бъде въвлечен и да стане част от тяхната система. С непростима наивност бе повярвал, че като се внедри в системата, ще има възможност да я победи. Окончателно и безвъзвратно. Че ще получи шанс да се слее до пълна незабележимост с онази бюрокрация, която бе негов стар враг. И ще се почувства в безопасност в лагера на противника.
Каква грешка!
Беше допускал, че щом се е присъединил доброволно (макар и донякъде неохотно), ще може и безпрепятствено да си тръгне.
Беше взел нелекото решение и останалото се бе оказало просто.
Беше се постарал природната му дарба да бъде забелязана и се бе оставил да бъде вербуван на двайсет и три годишна възраст в един парижки затвор.
А след това бе използвал всичко, на което го бяха обучили. В продължение на цели осемнайсет месеца бе лъгал (както го бяха учили), сътрудничил (по начина, по който се бяха договорили) и крал (прилагайки на практика уникалното си умение, което сякаш винаги бе притежавал). А един тих зимен ден бе извършил върховния обир.
Беше заличил самоличността си и бе премахнал всяка следа, водеща към него — снимка, досие или упоменаване. И с лекота бе възприел новата грижливо подготвена самоличност, за да изчезне буквално в небитието.
И да се изтръгне на свобода.
Ако можеше да се нарече така животът в тристайното бунгало сред горите на границата на цивилизацията в Канада.
Сякаш усетил терзанията на стария си приятел, Фос неочаквано обяви, че компютърното търсене е приключило.
Грег видя, че наближава жилищния квартал и намали скоростта. Искаше да хвърли поглед отдалеч върху фасадата на къщата на Маккътчън. Зави по „Конкорд“, нахлупил ниско над слънчевите си очила бейзболната шапка на „Чикаго Беърс“. Беше с доста променена външност благодарение на брадата, която си бе пуснал.
Регистрира организираното наблюдение веднага.
Четири коли, всяка с по двама-трима души. Едната уж повредена и с вдигнат капак на двигателя, а втората спряла наблизо под претекст, че оказва помощ. Микробус на кабелна телевизия с трима, подпрени на него. Пикап с някакви „градинари“ на задната седалка, обядващи с хамбургери.
Всичко това пред погледа на Део, седящ в такси от другата страна на кръстовището и наблюдаващ обстановката с бинокъл. Когато Грег спря на светофара, дал мигач, за да завие, той му кимна.