Проучванията на Фос бяха разкрили, че всеки от мъжете, получавали пенсии, изпрани през проект „Умбра“, се бяха уволнили на датата, от която тези пенсии бяха започнали да текат. В по-голямата си част, военните им досиета изглеждаха напълно редовни и не правещи впечатление с нищо. С едно изключение.
Всеки от тях бе изслужил поне двайсетина години от над трийсетгодишната си кариера в поделение, съществувало само на хартия. Това бяха поделения, надлежно вписани в организационните схеми на правителството с личен състав, фигуриращ в различните справки, но от друга страна, поделения, които не бяха получили нито една радиограма, писмена заповед и без оклад за храна — изобщо поделения, забравени от Пентагона през всичките тези не малко на брой години.
И още нещо.
Прониквайки в базата данни на армейския личен състав, поддържана и съхранявана в Сейнт Луис, Фос бе извлякъл от нея снимки на всичките деветнайсетима мъже. Те бяха регистрирани като личен състав на поделение, чийто код бе само с единица по-малък от телексния номер на друго поделение, и с удивление бе различил сред тях лицето на младия Джек Кери.
Под името капитан Лейн П. Килгалан.
Всички инстинкти на Грег крещяха да се откаже и да се опита да създаде някакво подобие на живот за себе си в Канада или защо не сред циганската общност на Европа. И да стои колкото може по-надалеч от цялата тази история.
Но нещо друго, скрито дълбоко в него, го тласкаше напред. Беше като смъдяща рана, изискваща някаква незабавна реакция.
Можеше да открадне от когото пожелае (и често го бе правил). Нямаше морални задръжки и почти не правеше разлика между богати и не толкова богати жертви. Щом имаха каквото той искаше и ако не бяха достатъчно добри, за да го опазят за себе си, то…
Моралът изобщо не можеше да бъде съображение.
Не, нещата стояха далеч по-просто.
И едновременно с това много по-сложно.
Целият му живот (а понякога му се струваше, че е живял няколко напълно различни живота) бе преминал във внимателно, добре организирано лишаване. Живот практически без детство, живот, преминал в крайните квартали, живот, протекъл в работа из Европа за хора от категорията на Студения.
Но през последните години ситуацията бе започнала да се променя.
Причината може би бе във възрастта. Ако погледнеше напред в бъдещето, нямаше как да не признае поне пред себе си, че, да кажем, шейсетгодишните крадци са рядкост. А освен това, започнал бе да изпитва нужда, да чувства необходимост да научи нещо за себе си. Като например, кой е той.
Или по-скоро какъв би могъл да бъде, ако не бяха фаталните случайности като раждане, живот и смърт, определили съдбата му досега.
Но по някакъв необясним начин знаеше (а може би мислеше или се молеше за това), че зад този последен инцидент, този водовъртеж, в центъра на който бе захвърлен (при това буквално на прага на онази мрачна улица, оказала се по прищявка на съдбата негова люлка) се крие някаква скрита цел. Че има някакъв замисъл, че предлага някакъв път, по който да поеме.
И именно заради това, точно за да заглуши гласовете от тъмното, той беше склонен да извърви част от този път — път, подготвен за него от Студения.
Но зад всичко се криеше и още една причина: нещо толкова дълбоко инстинктивно за роден крадец като него, че той може би даже не го осъзнаваше.
Нито като малко дете, захвърлено в ада на кошмарни тайни операции, лъжи и манипулации, за да измами предначертанието на съдбата, а още по-малко като крадец с такова умение, упоритост, интелект и воля, че никой не смееше да му излезе на пътя, Грег никога не се бе оказвал жертва.
И нямаше никакво намерение да играе тази роля сега.
Даже ако подобно решение се окажеше най-голямата му грешка.
Два дни по-късно Део ги посрещна на летището в Демойн и те започнаха издирванията.
Маккътчън бе петата им спирка по пътя.
Мелвин Роджърс се оказа умрял по време на сън, когато кранът на газовата му печка се повредил.
Томас Уебстър бе починал от сърдечен удар.
Джеймс Кениън бе излязъл от работа и три дни по-късно го бяха намерили застрелян в колата му. Полицията бе предположила, че е станал жертва на провалил се опит за кражба на кола.
Лионард Блайт просто бе изчезнал безследно по време на полет с частния си самолет. Предполагаше се, че е загинал.
И всяко едно от тези фатални събития бе станало малко преди или в седмиците след убийството на Джек Кери.