Меган се усмихна с най-очарователната си усмивка.
— Сигурна съм, че ще искате да се подготвите за вашето участие в интервюто. Според мен ние с него ще намерим общ език.
— Моето участие? О… не знаех, че…
— Но, разбира се. Вие сте част от цялата история. Жената, споделяща дома си с един от героите на страната.
Бети неуверено се усмихна.
— Мисля, че… Ами, да-а… — Тя стана на свой ред, погледна към стълбището за горния етаж, после към вътрешната врата за гаража. — Е, май ще трябва да си сложа малко грим. Не бих искала татко да остане с впечатление, че не се гордея с него.
— Естествено — окуражи я Меган и направи крачка към гаражната врата. — Ние ще се оправим. — После се обърна и влезе, преди жената да каже нещо повече.
Маккътчън лежеше на кушетката със затворени очи, притиснал към гърдите си купчина документи. За един ужасен и дълъг миг й се стори, че е мъртъв. Още една гротескна, може би последната жертва, участвала в странен конвой, който вече бе дал седем други жертви, за които тя имаше доказателства.
После забеляза лекото, равномерно повдигане на гръдния му кош. Тихо се приближи до него.
— Господин… ъ-ъ… майор Маккътчън? Сър? — Тя застана до кушетката. — Майор Маккътчън, явява се Меган Търнър от „УИН“, сър!
Той бавно отвори очи. Трябваше му близо минута, докато фокусира погледа си върху нея.
— Майор Маккътчън, добре ли сте? — Меган се наведе над бледия, едва дишащ мъж. — Да повикам ли снаха ви?
— Истина…
Меган едва чу прошепнатата дума. Наведе се още по-ниско над него.
— Какво?
Той се усмихна — немощно, но с видимо задоволство.
— Истина — повториха устните му.
— Аз… аз наистина ще повикам…
В мига, в който се обърна, Маккътчън се пресегна и се вкопчи в ръкава на жакета й. Пръстите му го стискаха с изненадваща сила.
— Винаги е било истина — заекна той. Потупа купчината документи върху гърдите си и добави: — А аз… аз кой знае защо се съмнявах.
Меган чу звънец някъде в къщата. Предполагайки, че Бети ще доведе снимачния екип, тя отново насочи вниманието си към видимо изтощения старец.
— В какво се съмнявахте?
Очите на Маккътчън се напълниха със сълзи.
— Когато прекараш толкова дълго… толкова дълго, отричайки онова, което е било, когато си внушаваш да помниш само легенди, ти… Човек започва да се съмнява.
Меган посегна към най-горния лист върху гърдите му.
— Какво? — тихо попита тя. — Какво сте отричали?
Той отново се усмихна. Този път с цялото си същество и най-вече с просълзените очи.
— Джо. Макс. Истината.
— Каква истина? Кои са Джо и Макс? — попита тя и чу кухненската врата в съседното помещение да се отваря. — Джо Грей? Макс Грей? Това ли е бил конвоят? Каква е истината?
Силно притискайки документите върху гърдите си с едната ръка, той посочи зад гърба на Меган с другата.
— Онова, което виждаш тук — прошепна той.
— И което чуваш тук — изрече мъжки глас зад Меган.
Тя рязко се извърна и видя застаналия на прага на вратата Килбърн. От двете му страни стояха други двама мъже, единият от които с лекота задържаше дърпащата се Бети Маккътчън.
Стъписана, Меган инстинктивно се обърна към Маккътчън в мига, в който той започна да говори отново.
— Когато си тръгваш оттук… — каза старецът с отмалял глас.
— … нека тя остане, където е била — със скръбен глас довърши Килбърн.
Део неспокойно се въртеше зад волана на откраднатото такси. Откакто Студения и трима от хората му бяха влезли в къщата, на улицата отвън се бе разгърнала трескава активност.
Хората от наблюдаващите екипи вече не правеха нищо, за да скриват присъствието си. Бяха по колите си, двигателите работеха, някои бяха оставили отворени задните врати откъм страна на тротоара. Микробусът на кабелната телевизия се бе изнесъл на кръстовището на не повече от десетина метра от колата на Део и хората в него отклоняваха движението. Това на практика означаваше отцепване на района откъм тази страна.
Макар да не можеше да види оттук, беше почти сигурен, че нещо подобно става в другия край на пряката, така че никой да не може да помогне на обитателите на къщата.
Професионалният шофьор беше изумен от безцеремонността на тези хора. Поне до момента всичките им действия бяха внимателно пресметнати и добре планирани. Тази инвазия в дома намирисваше на паника.