— Те… Меджик-12… ще направи всичко… за да… — Той затвори очи, събирайки сили за едно последно усилие: — Намери Джо и Макс… Използвай ги… за да спреш… Меджик… — Тялото му се разтресе в конвулсивен спазъм.
— Как да ги намеря? Джо и Макс? Как да намеря… — Грег се изправи, защото чу убийците да влизат в кухнята.
— Намери… момичето… Тя знае… част от…
И издъхна.
— Казвам ти — говореше по-ниският на влизане в гаража, — всичко ще е наред.
— Полирол? — скептично попита високият, следвайки партньора си. — Не съм чувал досега.
— Това е идеалният ускорител. Пламва бързо, вдига висока температура. А най-хубавото е, че няма остатъчни продукти понеже е като паркетол и пожарникарите не могат да заподозрат нищо. Ще пръснем една ивица от гаража до мокета на дневната, а после по стълбите нагоре. Ако го направим както трябва, след пет минути всичко ще гори.
Високият сви рамене.
— Е, на мен и без това нищо не ми идва наум. Къде го видя?
Ниският заобиколи голямата маса към полуотворения килер.
— Мисля, че видях… а-а-а-а!
И той вдигна ръце към лицето си, крещейки от болка след силната струя полирол, пръсната в очите му.
— Какво, по дяволите… — затича се напред високият, осъзнавайки случилото се след фатална секунда закъснение.
Грег издърпа автоматичния пистолет трийсет и осми калибър от колана на ниския и стреля. Движенията му бяха плавни, икономични и преливащи едно в друго.
А от десет стъпки разстояние дори Грег не можеше да пропусне.
Високият се преви, защото куршумът го прониза в стомаха и се заклещи в долната част на гръбначния му стълб. В следващия миг Грег се извъртя към ниския и стреля в рамото му.
И докато онзи крещеше, Грег го изтласка от пътя си, направи две крачки напред, внимателно се прицели в падналата на пода първа жертва и стреля от упор.
Парчета мозък, кост, кожа и кървава маса го блъснаха в лицето. Той примигна, за да превъзмогне парещото усещане и без да мисли, се обърна към по-ниския.
— Млъквай веднага! — гневно изръмжа той и го бутна на близкия стол. — Сега, тъй като не съм обучен като вас и прочее, ще попитам веднъж. Излъжи ме или само ме накарай да си помисля, че ме лъжеш и… — Той приближи окървавеното си лице на сантиметри от лицето на другия. — … си мъртъв! — После заби горещото дуло на пистолета в лявото око на и без това полуослепелия от болка мъж. — Къде е момичето от телевизионната кола?
Неуверен какво става и срещу кого е изправен, раненият дълбоко си пое въздух. Адската болка в рамото му, психическото въздействие от забитата в окото му цев на пистолета, хладнокръвният мъж пред него… всичко това не му оставяше никакъв избор, освен един.
— Базата във Фокс Лейк.
— Правилно решение — одобри Грег и най-сетне изпусна от гърдите си въздуха, който бе задържал, откакто бе проникнал в тясното шкафче. — А сега ми разкажи за Фокс Лейк.
— „Син“ при „Алфа“.
— „Черен“.
Фос приближи микрофона по-близко до устата си, сякаш това можеше да го приближи до приятеля му.
— Давай, „Черни“.
— Кажи на „Синия“ да тръгне за точка едно. Потегляме в секундата, в която изляза. Тръгвам в този момент.
— Благодаря ти, Господи!
— Приготви багажа, защото няма да…
Гласът на Грег замлъкна и няколко секунди по-късно по радиостанцията се разнесе глух единичен изстрел.
— „Черен“ при обекта?
Никакъв отговор.
— „Черен“? Обади се, „Черен“!
Отново никакъв отговор.
Фос опита още два пъти и после предаде нареждането на Део. Обилно потейки се, той стисна двете чанти с екипировка, остави задната врата отворена и излезе през предната. В мига, в който Део се появи, той хвърли саковете вътре и скочи след тях на задната седалка.
Део отвори предната дясна врата.
— Какво става?
— Неприятности.
Двамата останаха да седят така, затаили дъх в продължение на, както им се стори, цяла вечност.
Фос не издържа и понечи да отвори вратата до себе си.
— Връщам се да…
— Идва!
Грег бавно се приближи до таксито, чакащо отстрани на къщата. Део настъпи педала в мига, в който вратата се затвори.
— Какво стана там? — Део косо погледна задъхания крадец. Видя кръвта по лицето му, но не каза нито дума.
— Фос?
— Да? Добре ли си? Ще трябва да те…