Двайсет минути по-късно Грег и Фос лежаха по корем в пространството зад първата телена ограда.
— Не, не мога да повярвам, че аз правя това! — панически изхлипа Фос.
Грег изобщо не му обърна внимание, само погледна показанията на един от своите датчици.
— От тази страна няма датчици нито за движение, нито за близост. А за твое успокоение ще допълня, че според мен онези камери на сградата са ориентирани под ъгъл, който не позволява контрол над тази част от оградата.
— Според теб? — простена Фос. — Не, аз няма да вляза — само дето не проплака той. — Винаги досега си казвал, че така е по-добре за всички ни.
— Този път нямам избор — обясни Грег и извади от сака до себе си няколко кабела с накрайници. — Оградата по принцип е работа за двама.
— Ще доведа Део.
— Део има други задължения. — Той стана на колене и прекара датчик по дължината на оградата. — Три вериги. Най-горния ред… Петия отгоре… И деветия. — Крадецът свърза към всеки от кабелите кутийка със стрелкова индикация, после подаде свободните им краища на Фос. — Трябва да осъществим контакта едновременно, защото иначе ще задействаме импедансната система.
Фос приключваше с навличането на дебелите гумени ръкавици.
— Ако знаеш как мразя тази дивотия — ядосано прошепна той, последва Грег до втората ограда и застана на две крачки вляво от него.
— Започваме с девети ред. Броя така: „едно-две-три-контакт“. Ясно ли е?
Фос кимна и избърса лице в ръкава си.
— Окей — каза Грег усмихнато. — Едно… Две… Три… Контакт! — Малки сини искрици изхвърчаха в местата, където крокодилчетата се впиха в жицата.
Грег провери стрелката — беше помръднала половин сантиметър наляво. Той завъртя големия потенциометър на кутията, за да я върне в центъра на скалата. После двамата с Фос изпълниха същата процедура още два пъти. Всеки път се налагаше да връща стрелката на нулата в средата.
— Окей — каза накрая Грег удовлетворен, изправи се и разкърши рамене. — Сега настъпи моментът да си заработиш издръжката при мен.
— Е, чудесно — изсумтя Фос.
— Когато докосна оградата, импедансът на веригата ще се промени скокообразно. Използвай потенциометъра, за да го задържиш на нула. — Той погледна от упор изплашения мъж. — Нищо страшно, мисли за това като за компютърна игра — рече и се обърна към оградата.
— А какво ще стане, ако загубя играта?
Крадецът се подсмихна.
— Тогава аз ще се изпържа върху оградата, а отгоре ти ще скочат половината ченгета на света. — Кратка пауза. — Започвам на три-две-… — Фос сграбчи ръкохватката на потенциометъра и впи напрегнат поглед в стрелката на уреда. — … едно!
Грег скочи без замисляне върху оградата, застина за миг и ловко се изкачи до върха. Прехвърли се през корем, използвайки собствената си тежест, за да катапултира долната част на тялото си.
Приземи се на крака с леко тупване и остана така, без да помръдва в течение на цели две минути. Накрая погледна Фос от другата страна на оградата. Партньорът му не откъсваше поглед от индикацията.
— Стой тук. Може да ми се наложи да се върна през същото място.
Фос намери сили колкото да кимне, отказвайки да отмести поглед от проклетата стрелка.
Грег се обърна, шмугна се през тревата по-скоро като гущер, отколкото като човек, и след секунди се скри в тъмнината.
Когато стигна края на йонната сянка — най-близкото място до оградата, където можеше да има други датчици, които не биха се задействали от тока, течащ през нея — той се спря и погледна датчика, който носеше.
— О, Лайнъс, тези хора са силно враждебно настроени към нас — прошепна той, разшифровайки показанията на уреда, който му казваше, че пред него ветрилообразно, но по напълно случаен начин, са монтирани датчици за движение. — Хайде сега да опитаме да намерим такъв път, че да не приближаваме на по-малко от три стъпки до който и да е от тях.
Прекосяването на контролираното разстояние от сто и петдесет метра му отне четирийсет минути. Четирийсет минути пълзене по корем, понякога на една страна, съпроводено с извиване на тялото в най-невероятни пози, с единствената цел да не попадне в полето на някой от датчиците. Накрая уредът му показа, че останалата част от моравата пред него е чиста.
Остана да лежи така в продължение на няколко минути, надявайки се тялото му да се е сляло с терена. И да не предоставя нищо интересно за любопитните камери, върху което да се фокусират.