Знаеше, че неговият мотив не е жаждата за отмъщение. Не беше познавал нито семейство Маккътчън, нито Кери и любовницата му преди. Що се отнася до онези двамата в къщата на Маккътчън, с които се бе разправил, те носеха вина за собствената си смърт. Лицата им в никакъв случай нямаше да му се явяват в кошмари в бъдеще и да го измъчват.
Или поне се надяваше да бъде така.
Освен това, Грег определено нямаше представа коя е жената от телевизионната кола, нито как би могла да му бъде от полза при измъкването от цялата тази каша. Единствената индикация в тази посока бе загадъчната фраза, излязла с последния дъх от устата на Маккътчън: „Тя знае…“.
Ако (тази дума в настоящия момент беше доста силна), ако изобщо съумееше да я намери и освободи.
Но имаше нещо друго, което го движеше напред. Нещо в добавка към онова, което го бе накарало да напусне безопасния уют на канадската пустош. Тук не ставаше дума за притежаваната от жената информация — макар че и това определено бе допринесло за решението му да продължи. Не, опираше до власт.
Студения бе искал да се добере до нея и сега държеше тази жена в ръцете си. По някакъв неясен начин тя бе от значение за плановете или целите му, каквито и да бяха те. И това само по себе си беше достатъчна причина да проникне тук с взлом и да му я отнеме. Да, чиста проба отмъстителност. Нищо, че едва ли щеше да бъде кой знае какво постижение. Но ако се окажеше, че тя притежава информацията, нужна на Грег, за да намери разрешение на ситуацията, в която бе попаднал, тогава…
И все пак, призна той пред себе си, усещайки шперцът да захваща, имаше и още една дреболия.
Откакто се бе изплъзнал от системата, създадена от такива като Студения, той бе успял да си създаде удобно, безопасно съществуване. Четири-пет удара годишно или петнайсетина седмици работа (включително подготовката), които му носеха към четири-петстотин хиляди, свободни от данъци долари — толкова, с колкото бе свикнал да живее.
До момента, когато Студения и неговата банда му бяха отнели всичко това в една изпълнена с брутално насилие нощ. И бяха откраднали всичко, за което бе работил и което бе постигнал.
Той открехна вратата и изчака. Никакви изстрели, никакви викове, никой, който да притича да види какво става, никакъв намек дори за алармена система.
Пое си дълбоко дъх и се плъзна през пролуката в сградата.
„Никой — помисли си той на прага, — никой не може да открадне нещо от Грегъри Пикаро.“
8.
Лежеше замаяна и нямаше представа нито къде се намира, нито какво става с нея. Дори не бе убедена дали онова, което й се струваше, че става, не е част от странен кошмар.
Беше заобиколена от мъже и жени в зелени хирургически одежди, които нещо правеха, но лицата им бяха напълно безизразни. Разменяха си лишени от интонация фрази с онзи безучастен професионализъм, от който ти иде да закрещиш. Сваляха погледи от време на време към нея, но личеше, че им е все едно дали е в стаята, или не е.
Закиска се. Не беше сигурна защо го прави.
Познат глас на възрастен човек тихо говореше нещо откъм онази част на леглото, където се намираха краката й… ако изобщо лежеше в легло. Опита се да надигне глава, за да погледне натам, но тя беше тежка и замаяна. Усещането бе толкова неприятно, че веднага я накара да реши, че усилието не си струва.
— Какво й дадохте? — попита възрастен мъж.
— Рохипнол, петдесет милиграма, разтворен в портокалов сок — отговори един от мъжете в зелено.
— Известен като „приспивателно за изнасилване“ — поясни една от жените. — Характеризира се с почти мигновена интоксикация, снижава нивото на задръжки, нарушава мускулната координация и предизвиква транзакторна амнезия.
— Последният термин не ми е известен — обади се възрастният мъж, чийто глас този път се разнесе по-наблизо, макар че собственикът му все още упорито отказваше да се появи в зрителното й поле.
Мъжът в зелено подаде лист хартия в посока на гласа.
— Въздейства на неврорецепторите и прави така, че всичко изживяно под негово въздействие да изглежда като нереално, сякаш е било сън или халюцинация. Мозъкът по правило решава, че е било сън и както става с повечето сънища, споменът за него не след дълго избледнява.
— Ясно! — Възрастният мъж вече се приближаваше. — По мое време нямаше такива.
Жената в зелено провери пулса на Меган. Меган мило й се усмихна.
— Препаратът първоначално е бил разработен изключително за нуждите на разпита. Характеристиките му го поставят някъде по средата между скополамина и LSD-то. Днес вече се продава из цяла Южна Америка като сънотворно.