— Какво има, Пол? — Тонът изискваше незабавен отговор.
— Телата са били намерени.
Килбърн погледна часовника си и кимна.
— Това се очакваше. Няма начин подобен пожар да остане незабелязан. — Едва сега обърна внимание на притеснението на младия мъж: — Имало е пожар, нали?
Пол пристъпи на другия си крак.
— Открили са четири тела, сър. Майора, снаха му и двамата, които… ъ-ъ… оставихме да почистят.
Килбърн бавно се изправи и се приближи на сантиметри от виновно изглеждащия мъж.
— Глупаците са загинали в собствения си пожар? Толкова ли бързо се е разгорял? — Гласът му издаваше нетърпимост към хорската глупост.
— Ъ-ъ… изглежда новинарите са се върнали горе-долу по едно и също време със сина на жената. — Младият мъж нямаше смелост да погледне Килбърн в очите. — Намерили са двамата Маккътчън и е ясно, че нашите са ги очистили.
— И?
— Но са намерили телата и на нашите. Изглежда, че и те са били застреляни. Полицията смята, че е имало престрелка.
— Маккътчън е оказал съпротива? Или те са влезли в конфликт за нещо с жената?
Цяла минута никой от двамата не проговори.
— А може Бог да ги е поразил със светкавица като възмездие за делата им? — Той млъкна. Целият се тресеше от гняв. — Ще ми кажеш ли кое от двете? — Във въпроса му прозвуча смъртна заплаха.
Пол си пое дъх с пълни гърди.
— Според полицията те са били убити известно време след двамата Маккътчън. Сър, полицията изцяло е отцепила района. Поискали са съдействие от Централното управление на щата Илинойс, както и от шерифите в окръзите Макхенри и Бун. — Той замълча, неспособен да погледне Килбърн. — Няма никакъв начин да се доберем до къщата, сър.
Килбърн трескаво мислеше. Възможностите изглеждаха крайно ограничени и всяка от тях вещаеше катастрофа.
Първо, бил е изпратен втори екип, който е имал задача да прикрие уликите след калпавата работа на хората на Килбърн.
Второ, намесил се е случаен фактор, да кажем, крадец, който се е натъкнал за нещастие на неговите хора.
Трето, взлом. С един конкретен крадец като главен изпълнител.
Първата възможност бе с нищожно малка вероятност. В толкова напреднала фаза на играта, крайно предпазливите кукловоди не биха рискували да въведат нови играчи. Още по-малко биха използвали като резервен екип хора, оставящи тела след себе си.
И инкриминиращи улики.
Случаен фактор, нахлуване в дома… Хм, почти изключено, особено при внимателно организираното наблюдение отвън.
Значи остава единствено…
Само че това бе невъзможно. Защо един издирван в национален мащаб престъпник ще рискува да установи контакт с друг, когото изобщо не познава?
Отговорът, може би се криеше в бележката, която бе прочел в унищожения дом край морето.
— Никой не е в безопасност — прошепна Килбърн.
— Извинете, сър? — попита младият мъж, но личеше, че се надява да не е чул правилно.
— В базата да се обяви състояние на повишена готовност — нареди Килбърн и отново насочи вниманието си към бюрото. — Разбери кой е нашият човек в Илинойското полицейско управление и се свържи с него незабавно. Присъствието на медиите затруднява спускането на пълна информационна завеса. — Той се замисли. — Но може би ще се окаже възможно да припишем всичко на организираната престъпност. Защо например не съобщим, че по време на войната Маккътчън е действал на черния пазар? Отклонявал е провизии от конвоите за мафията и така нататък. А когато Търнър е надушила историята, италианците са се намесили. — Той замълча и ехидно се усмихна. — Координирай с MJ-7.
— Да, сър. Веднага, сър.
— Искам повишени мерки за сигурност тук. Обявете тревога втора степен, ако трябва.
— Смятайте го за направено, господин Килбърн.
— И, Пол? Работата беше калпаво свършена. Не искам да се повтаря. Само не се оправдавай, че е било толкова трудно да се отървете от две тела.
— Няма, сър.
— Искам да кажа… не че очаквам перфектност, но ще се радвам да стана свидетел на малко по-голяма ефективност в работата. — Той отново се концентрира върху съдържанието на куфарчето.
Младият мъж бързо се отправи към вратата, но когато стигна, спря на прага. Повдигна касетата от първия разпит и попита:
— Да я изпратя ли, сър? — Отсега нататък той щеше да бъде най-стриктно изпълняващият задълженията си служител, когото Килбърн някога е познавал. Защото прекрасно знаеше какво може да означава алтернативата.