Килбърн вдигна поглед за миг и пак го свали върху бележника на Меган.
— Първо искам да се прехвърли на хартия. Ще ми трябва за втория сеанс.
— Веднага, сър. — Младият мъж тръгна към вратата в противоположния край.
— Кога е следващият сеанс, Пол? — попита Килбърн, без да поглежда към него.
— След около половин час, сър. — Той отвори вратата.
— Пол?
— Да, сър?
Килбърн се обърна към него, без да скрива любопитството си.
— Наистина ли използват това хапче в кампусите на колежите? Искам да кажа, за да изнасилват момичетата?
Младият мъж кимна.
— Така разправят по новините. Говори се, че било практика из целия Югозапад: Тексас, Арканзас, Оклахома. Ако не бъркам, мисля, че има един случай и в Калифорнийския университет, Лос Анджелис.
— Благодаря ти, Пол.
Шофьорът помощник напусна стаята и Килбърн се зачете с бележника със срещите.
— Гадни копелета — прошепна той на себе си.
Първото правило при претърсване на непозната сграда е, че властта се стреми нагоре към покрива (такъв е случаят в повечето корпорации) или се опитва да се зарови под земята (както е например с прословутата ситуационна зала в Белия дом).
Понеже слизането по стълби е по-лесно и по-бързо от изкачването, Грег пое нагоре.
Третият етаж се състоеше от офиси, в които не светеше. Административна обстановка за бюрократи и чиновници — хора, чието най-страшно оръжие са писалката и бележникът.
По бюрата не се виждаше нито един документ. Никакви папки, отворени бележници или макар поне лист хартия с безсмислени драсканици на него. Край всяко бюро имаше по две кошчета за отпадъци, надписани „За изгаряне“ и „Нормално“, но те всички до едно бяха празни.
Но офисите имаха съвсем прилични ключалки и някои от тях даже се отваряха с карти за достъп, които Грег с лекота преодоляваше благодарение на собствената си дебитна карта и опаковка от дъвка „Джуси Фрут“.
И все пак на тайните, поверени на надеждно конструираните сейфове в тях, бе писано да останат недокоснати. Третият етаж не бе онова, което той търсеше.
Вторият етаж се състоеше основно от заседателни зали и лаборатории — атмосферата тук бе почти академична. На кантонерките имаше надписи от рода на „Нива на разтворимост след третиране с Гама-седем“ или „Якост на опън при различни атмосферни условия“. Ключалките обаче бяха още по-надеждни — одобрените за използване в правителствени институции, модели „Банма“ или най-сигурните разновидности на „Яле“. Там, където се виждаха четци на карти за достъп, имаше още и цифрови клавиатури за въвеждане на кодове за отключване. Но дори такива почти съвършени бариери, предназначени да ограничат достъпа на хора като него, не бяха в състояние да забавят Грег прекалено много.
Вместо да се опитва да преодолява алармените системи и да се погрижи за всеки от недотам умело скритите датчици, той използваше топлинен сензор с размера на цигарена кутия, за да установи има ли хора в някоя от тези добре охранявани стаи. Нямаше.
Всички компютри и на двата етажа бяха изключени и явно се контролираха централно. Още по-вероятно бе да имат общо захранване с цел предотвратяване изтичането на информация след работно време.
Никъде нямаше указатели, табели, надписи. По бюрата не можеше да се види дори бланката на формуляр — неизменен атрибут на кой да е офис. Дори на строго охраняваните.
Грег провери колко време бе изминало, прекрати безплодния оглед и напусна етажа. Графикът, който сам бе съставил и който не подлежеше на промени, изискваше от него да се движи два-три пъти по-бързо, отколкото би желал.
Избягвайки асансьорите, които в този час най-вероятно се управляваха централно, Грег пое към северното стълбище и оттам се спусна на първия подземен етаж.
Още от мига на проникването си в сградата той бе преценил, че партерният етаж е само за заблуда: зали, в които имаше сложни машини, програмирани да демонстрират последните постижения в технологията за обработка на почвата. Видео стени, представящи статистически показатели, започвайки от 1780-а година насам.
Пълна измама. Фасада, целяща да представи тази свръхсекретна база като изпитателен полигон за отработване на нови методи в селското стопанство.
Какво точно се криеше зад фасадата бе отделен въпрос.
От онова, което бе видял до момента, Грег бе сигурен, че става дума за секретна изпитателна база. Повечето лаборатории изглеждаха оборудвани да се занимават с изследвания в областта на металургията. Макар че имаше и такива, съоръжени с аеродинамични тунели и други подобни — екипировка, имаща отношение повече към авиацията.