— Бори се! — прошепна й той. — И гледай да бъде наистина…
Излишно беше да й го казва.
Все така объркана — вече й се струваше, че й е писано да изживее дните си в това състояние — Меган започна да крещи, да се извива, да рита, да дращи и да мята глава насам-натам.
— Ей, кой си ти? Какво, по дяволите, става тук? — извика шофьорът помощник и се затича напред.
— Някой я е освободил, сър — отговори Грег, държейки двете й китки в едната си ръка и стискайки с другата гърлото й. — Ако ми помогнете…
Пол я сграбчи през краката и му помогна да я пренесат обратно до масата.
— Дявол! — изпъшка той и я притисна, очаквайки пазачът да я пристегне. — Днес всичко върви наопаки!
— Абсолютно вярно — съгласи се Грег и пристегна изотзад ръката си този път през неговото гърло. Прихвана китката си с другата ръка и стисна с всичка сила, изчаквайки тялото да се отпусне безжизнено.
— Ще се побъркам — заяви Меган и за втори път се изправи седнала на масата.
— Надявам се да не стане така. — Грег бързо претърси младежа, взе му пистолета и свали картата пропуск, висяща на врата му. После й помогна да слезе и двамата отново тръгнаха към далечната врата.
— Господин Килбърн! — извика някой зад него и Грег замръзна. В следващата секунда се разнесоха още два гласа, които му изкрещяха да не мърда.
— Обърни се! — заповяда друг глас.
На по-малко от две крачки от вратата Грег и Меган бавно се обърнаха и видяха групичка от петима: двама гневни мъже от охраната и трима от медицинския персонал.
Униформените бяха насочили пистолетите си в главите на бегълците.
В продължение на един дълъг миг двете страни стояха, без да предприемат нищо и се гледаха безмълвно. После някой разбута групичката и отпред застана Килбърн.
— Не! — прошепна той с глас, сякаш се бе събудил след кошмарен сън. — Това просто не може да бъде.
— Държим ги на мушка, господин Килбърн — обади се единият от пазачите, сбъркал изражението върху лицето на възрастния мъж със загриженост.
— Значи Килбърн? — небрежно подметна Грег, напрегнато следейки изтичащите секунди на часовника на стената пред тях. — Това определено звучи по-добре от „Смит“.
— Кой си ти? — попита другият от въоръжените мъже. — И как, по дяволите, си преодолял охранителната ни система?
Грег погледна Килбърн право в очите.
— Обясни му.
Килбърн кимна, без да го осъзнава.
— Той… така си вади хляба.
Меган погледна Килбърн и всичките й страхове, изпитани в гаража на Маккътчън и при боричкането в колата след това, отново я завладяха.
Продължаваше да не знае кой е този до нея, но гримасата върху лицето на Килбърн ясно издаваше, че е враг на стареца.
Поне засега това й бе достатъчно.
— В известен смисъл съжалявам, че ви виждам тук, господин Пикаро.
Грег успя да се засмее.
— Нямате представа пък аз колко съжалявам.
Килбърн едва доловимо кимна.
— Естествено. — Старецът бързо възвърна самообладанието си.
Крадецът направи малка крачка напред.
— Ще науча ли все пак за какво става дума, преди да започнем? — попита той, гледайки не Килбърн, а купчината документи в ръката му. Страниците бяха стари, пожълтели, а някои от тях изглеждаха буквално пред разпадане.
Килбърн се усмихна. Изпитваше почти приятелско чувство към този безумец.
— Да не би да сме се озовали в ситуацията, когато злодеят, уверен, че държи всички козове в ръцете си, разкрива всичко пред младия герой и дамата на неговото сърце?
Грег спокойно кимна, следейки секундната стрелка на часовника. Беше напрегнал мускулите на краката си.
— До известна степен — съгласи се той, колкото да каже нещо.
— Е, съжалявам, че ще трябва да ви разочаровам, но имам контрапредложение: не аз, а вие да обмислите нуждата от признания.
— Вижте — обади се Меган раздразнено. — Не знам какво става тук, но ви предупреждавам, че за похищение на представител на медиите неприятностите няма да ви се разминат. Само след няколко часа тук ще гъмжи от журналисти.
Килбърн не й обърна никакво внимание.
— Ще се наложи да ме извините, господин Пикаро, но аз и младата дама имаме нещо за довършване. С вас ще си поговорим след това.
Минаваше точно един час, след като Грег бе говорил за последен път с Фос.
Навън тъмната нощ ставаше все по-студена. Над езерото духаше лек ветрец, който пронизваше до костите Фос.