Ала той стоеше, без да помръдва.
Погледът му бе прикован върху червената светодиодна индикация на таймера, която неумолимо се приближаваше към нулата. Още веднъж провери жиците от таймера към детонатора по начина, показван му от Грег толкова пъти досега. След това погледна собствения си часовник.
Ако в следващите двайсет секунди Грег не се обадеше, щеше да активира устройството и следвайки съвета му, да побегне с всички сили оттук.
Петнайсет секунди…
Пет…
Той си пое дълбоко въздух и видя как таймерът започва да отброява секундите на последната минута. Фос натисна бутоните и хукна с все сили. Изобщо не се обърна да погледне огромната кула от алуминий и стомана, разпределяща деветдесет и пет процента от електроенергията, консумирана в недалечното градче на име Фрийсбърг.
Както и цялата мощност, потребявана от загадъчната база на само километър от него.
Броеше и бягаше, молейки се да стигне достатъчно далеч, преди…
Експлозията зад гърба му го вдигна на шест метра във въздуха и го запрати в посоката, в която бе поел.
Фос болезнено се приземи, отскочи веднъж от земята и се изтърколи надолу по склона на нисък хълм. След това с мъка се изправи и погледна назад към кулата.
Черен дим, в който играеха оранжеви пламъци, се издигаше странично над конструкцията. След това откъм близо двайсетметровата кула се разнесе почти човешко стенание. Бавно, като измъчвана от артритни болки стриптийзьорка, тя се наклони, изскърца и се огъна.
Яркосини искри се разлетяха из нощното небе в мига, в който първите жици се докоснаха до земята. Няколко секунди по-късно се разнесе глух тътен и четирите трансформатора едновременно изгърмяха.
Остра кисела миризма изпълни въздуха, когато нажеженото масло в трансформаторите се смеси с дима, токсичните газове и нажежената пара на прегрятия метал.
Фос пак се затича, опитвайки се да не вдишва от канцерогенните газове, които вярваше, че сам току-що е освободил. Но въпреки страха и засилващата се паника от събитията тази нощ, той се усмихваше.
Защото бе видял светлинките на Фрийсбърг да изгасват секунди след като бе угаснало външното осветление на базата.
Осветлението в изолатора примигна, намаля и изгасна окончателно.
— Какво?
— Токов удар!
— Някой да донесе веднага фенерчета!
След това се разнесе удар на младо тяло в друго — старо и тежко.
Когато осветлението бе примигнало и изгаснало, Меган внезапно се бе озовала в най-дълбоката тъмнина, каквато й се струваше, че не е възможно да съществува. Миг по-късно някой грубо я блъсна назад. Залитна, падна и се удари в нещо, което след опипване се оказа дръжка на вратата.
Около нея се чуваше гневно сумтене и шум от объркани хора, които се движат в пълна тъмнина, блъскат се един в друг и се препъват.
Изведнъж проехтя изстрел. За част от секундата блясъкът от цевта озари стаята.
— Не стреляйте! — извика Килбърн с глас, изпълнен с болка. — Ще улучите някой от нас!
Някаква ръка стисна китката на Меган и тя изкрещя ужасено.
— Не! — извика, мъчейки се да се отскубне.
— Млъкни! — прошепна в ухото й гласът на непознатия. — И ме последвай.
— Не виждам нищо — оплака се тя също шепнешком.
— Аз виждам. Тихо, по дяволите!
Тя позволи да я издърпа навън от стаята. Чувстваше се по-безпомощна, отколкото с превръзка на очите.
Около нея се движеха някакви хора, но нищо друго не можеше да разбере. Те бавно напредваха — вероятно по коридора, досети се тя — а около тях светваха за кратко със запалки или клечки кибрит, малки оазиси светлина сред непрогледния мрак. Гневно мърморене се разнасяше от всички страни.
След около две минути спряха, защото осветлението започна да се включва с примигване, макар напрежението да бе много ниско.
— Резервният генератор се задейства — обясни Грег.
Тя видя, че си е сложил очила за нощно виждане.
— Сега какво? — бе единственото, което й дойде наум.
— Сега… — отговори той и свали очилата. — … сега, без да бързаме, ще се отправим по този коридор. С походка, сякаш сме част от персонала на това място, разбираш ли?
— Разбирам — въздъхна тя.
Когато в изолатора най-сетне се възцари мъждива светлина, Килбърн веднага забеляза отворената врата.
— След тях! — извика той. — Заключете всички изходи. Веднага!