— Продължавай.
Старицата продължи, показвайки му с ръка.
— Главата на „Магьосника“ докосва „Окото на Египет“. За пръв път виждам това, но… — Тя вдигна предупредително показалец: — Посланието до теб е ясно, макар да не виждам смисъл в него. — Тя си пое дълбоко дъх. — Търсиш справедливост и чрез нея — мир. — Жената поклати глава. — Но няма да намериш мир, докато… Това може да значи нещо за теб, но не и за мен. — Спря за пореден път и след малко продължи със заплашителен шепот: — Няма да има мир, докато не срещнеш Магическите очи!
Мъжът кимна и се вглъби в себе си.
— Мога ли да задам въпрос? — Изглеждаше успокоен, сякаш гледането на карти бе потвърдило някакви негови съмнения. Нещо, което бе крил дълбоко в себе си.
Старицата се окопити, после свали поглед върху картите.
— До четири — каза тя с укрепнал глас. Но погледът й не изпускаше странната подредба на картите.
— Стига ми един.
— Питай.
Той свали очилата си и се обърна с лице към огледалото:
— Къде мога да намеря Роман Петеркеш?
Роман влезе в гостната през маскираната врата.
— Ти би трябвало да си мъртъв наемен убиец на мафията — весело каза той вместо поздрав.
— Кой каза това? — направи гримаса Грег.
— Един гадж политик.
Грег стана, сви рамене и направи крачка към доста по-едрия от него мъж.
— Ами — отговори той, — нали знаеш, че на гаджите не бива да се вярва.
Двамата поривисто се прегърнаха за изумление на старицата и под любопитния поглед на малкото момченце, което надникна изпод покривката на масата.
На другия бряг на реката, точно срещу малкото магазинче, едно жълто такси бавно кръстосваше пустите, притъмнели обезлюдени улички на състоящото се всичко на всичко от четири преки градче Патърсън в щата Ню Джърси, известно още и като „Дупката“.
— И защо трябва да съм тук? — попита Меган, седнала отпуснато на предната седалка.
Изражението на Део не се промени.
— Грег нареди да не те оставям сама.
— Хайде, стига! А него защо го пусна сам?
— Онова, с което Фос се занимава в момента, представлява чиста проба тежко криминално престъпление в този щат. Не знам със сигурност, но може да се разглежда и като престъпление от федерален характер. — Той намали и огледа улицата пред тях. — Не е нужно всички да се излагаме на този риск.
След два и половина месеца в компанията на тези мъже, Меган все още не можеше да реши харесва ли ги, или не. Но вече бе убедена в едно: всички неудобства биха си стрували жертвите, ако нещата се развиеха по начина, по който се надяваше.
Щеше „да се върне“ от света на мъртвите, при това с история, която щеше да затъмни всичко друго, случило се през този век. А може би не само през този, ами през всички досега, както и през бъдещите. Сензация, която щеше да й донесе милиони, светкавична международна известност, слава, награди… Признание от мащаб, който би накарал личности като Кронкайт, Мъроу, Радър и Севарейд да позеленеят от завист.
И всичко, което трябваше да направи, за да го постигне, бе просто… да оцелее. Мисъл, за която не се бе сетила в онази нощ преди три месеца, когато бе взела решение под натиска на обстоятелствата.
Мирисът на барут все още бе в носа й, виковете на Бети Маккътчън продължаваха да отекват в ушите й. Споменът за страха във всяка капка ледена пот, пропила болничния халат въпреки студената нощ, още бе жив.
И все пак беше се присъединила към тях и бе взела участие в инсценировката на нещастния случай на язовирната стена. Може би… Да, сигурно го бе направила, тъй като тогава не бе имала никакъв избор.
Само че няколко часа по-късно, след като бе прегледала в запуснатия крайпътен хотел, някъде из щата Илинойс, хелиографското копие на съхраняваните от Маккътчън документи, отнасящи се до „Маджестик 12“ („Меджик 12“), направеният вече избор не й се бе сторил така обоснован.
Разказът в онези документи в значителна степен подкрепяше онова, което тя вече бе започнала да подозира — че става дума за широкомащабна, продължаваща почти петдесет години операция по укриване на истината от американския народ. Че укриването продължава и до ден-днешен, се потвърждаваше от всичко случило й се през последните денонощия. В допълнение към останалите убийства, за които крадецът й бе разказал.