По време на пребиваването си в базата персоналът и повереното му оборудване подлежат на проверка
СТРЕЛЯ СЕ БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!
СНИМАНЕТО В ЗОНАТА АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО!
Наказателен кодекс, алинея 50, член 797.
— На мен ми звучи малко враждебно — подметна Роман. Но напрежението в гласа му противоречеше на безгрижния му тон.
Грег леко сви рамене и се приближи до гида, който продължаваше своя разказ.
— Ние, от Обществото „Фрийдъм Ридж“ — с напълно сериозен глас съобщи той, — заведохме иск във федералния съд с идеята да блокираме намеренията на военновъздушните сили да окупират и хълма. Присъединихме се към възраженията на няколко местни земевладелци, че в нашата демократична държава не може да има основания да се забрани достъпа на хората до последното място в тази долина, което още не е изцяло под военен контрол. Последното място, от което може да се наблюдава тайнствената военна база… Ние вярваме, че като дом на свободата и демокрацията, Америка не може да толерира „черни“ проекти като този. Непоколебима е вярата ни, че американският народ е в правото си да знае какво има тук долу, какво се прави през последните трийсет години и защо то се пази в тайна толкова дълго. — Той поспря, събирайки остатъците от драматичния си патос: — Ако се провалим в нашите намерения, ние все пак вярваме, че Конституцията повелява да ни бъде позволено да продължим нашето наблюдение над тайните обекти, които така добре се охраняват тук. — Помощникът му започна да раздава листовки на хората. — Най-настойчиво ви умоляваме да подпишете това писмо до губернатора на Невада, до нашите сенатори, до министъра на отбраната и до президента, с което настояваме за разкриването пред обикновените хора на тези космически тайни. — Той поспря, колкото да си поеме дъх: — Сега ще бъда щастлив да отговоря на въпросите ви.
Въпросите на туристите заваляха и Грег избра удобен момент, за да извади от пътната си чанта старомодна видеокамера, от типа, който се включва чрез кабел към акумулаторна батерия в чантата. Насочи я през пустинята, но не към базата, а към пространството, което го отделяше от нея.
— Какво мислите, че става тук? — тревожно се поинтересува един от туристите.
— Имам известни предположения, основаващи се на онова, което съм видял — загадъчно се усмихна гидът. — Но смисълът в аргументацията на Обществото „Фрийдъм Ридж“ е, че наблюдението от този хълм е възможно най-неефективният начин да се отговори на въпроси като този. — Той направи жест към пустинята и скритата зад маранята база. — Отговорите са там. От тук можем само да гледаме и да недоумяваме.
— А защо просто не отидете до там с колата си? — с искрено любопитство попита една жена. — Не ми се струва много далеч.
Гидът се засмя.
— Първо, началникът на полигона няма да даде разрешение, както се изисква съгласно ей тези надписи, защото военновъздушните сили отричат самото съществуване на базата.
— Но аз я виждам — обади се някой.
Гидът сви рамене.
— Е, явно командването на военновъздушните сили не я вижда. Второ, досега никой не е успял да проникне отвъд тази точка, без да бъде прехванат от охраната. — Той се озърна, търсейки с поглед нещо зад групата туристи. След няколко секунди се усмихна: — Ето потвърждението… — И посочи към билото на близкия хълм.
Бял джип „Чероки“ бе спрял на върха. Двама души в маскировъчни униформи гледаха към тях, седнали в кабината зад прикритието на тъмни стъкла.
— Това все още е обществена собственост. Поне засега. — Той направи пауза, за да подчертае значението на последните си думи. — Освен това, теренът е осеян с датчици за движение. Досега не съм имал нито един случай да дойда тук и в крайна сметка някой да не ме провери. Понякога идват с джипове, друг път — пеша. Случвало се е да патрулират дори с хеликоптери.
Докато всички трескаво снимаха, една жена, без да бърза, се приближи до гида. Беше малко над двайсетте, облечена с прихлупваща се отпред минипола и с незакопчана догоре блузка, които не успяваха да скрият младото й загоряло тяло.
— Застрашава ли ни някаква опасност? — изплашено попита тя.
Гидът избърса потта от челото си, докато се опитваше да надзърне под блузката.
— Докато стоим тук, всичко е наред. Виждал съм всичко това, че и повече.