Не, не всеки — само хора, лично познати на някого от клана Петеркеш. И дори не всеки от тях — само онези, които баба Петеркеш лично бе одобрила след хвърляне на карти. Всъщност наеха онези, които минаха на събеседване с Роман и Ласло, после при Малика, която им гледа на ръка, след което на всекиго казаха къде и кога да се яви.
Показателно бе, че никой не пожела да научи нещо повече. Никой от одобрените не зададе дори един-единствен въпрос. На хората им беше предостатъчно да чуят фантастичното възнаграждение, което щеше редовно да им се изплаща. Това им стигаше и то само по себе си им казваше двете най-важни неща, които несъмнено ги вълнуваха.
Че рискът в тази игра е изключително голям.
И че всеки опит за нелоялност ще бъде най-сурово наказан.
Така се бяха появили седемнайсет души, които се бяха нанесли заедно със семействата си в този склад из покрайнините на Лас Вегас.
— Хвала на Бога, че те върна при мен, любов моя — усмихна се Малика и се приближи до току-що слезлия от колата Роман. — Радвам се и на твоето завръщане, Грегъри — добави тя, след като прегърна съпруга си.
После им подаде две кошници. Те изпразниха джобовете си в тях, следвайки старата циганска традиция. Циганинът задължително изпразва джобове, след като е „ощипал“ някого.
А и задържането от полицията минава с по-малко усложнения, ако не намерят нищо в теб.
Тя подаде кошниците на малкото момиченце до нея, което побърза да се отдалечи.
Грег заобиколи и вдигна капака на багажника. Малика щракна с пръсти и при тях дотича друго момиченце. Грег му подаде сака с камерата.
— Ще можеш ли да я носиш?
— Разбира се, сър — усмихна се то.
Той му се усмихна в отговор.
— Е, отнеси я на господин Фоселис.
— Веднага, сър — рече момиченцето и побягна към желязното стълбище, което водеше до офис, увиснал под покрива.
— Трябваше да я видиш в действие, мила — каза Роман и прегърна жена си през раменете. Двамата се отправиха към жилищната зона. — Магда е бижу, на което не можеш да се нагледаш.
Малика се засмя.
— Внимавай да я гледаш само отдалеч, мили.
Грег ги проследи с поглед, докато се отдалечаваха, после се обърна и се насочи към работната зона. Намери Ласло с крака, вдигнати на масичка за гледане на карти, запалил вечната си цигара. Той видя Грег и въпросително повдигна вежди.
— Добре ли мина?
— Добре. Как беше тук? — Грег се огледа и избра да седне на мекия диван за двама, материализирал се неизвестно откъде само ден след мебелирането на склада и то едва когато бе станало ясно, че тази зона остава под контрола на Ласло.
Ласло му подаде внимателно начертана карта на коридорите във въздушна база Нелис.
— Доста отворено място — каза той, изказвайки за пръв път на глас мисълта, която се бе въртяла в главата му след трите му посещения в базата през последните два дни. — С изключение може би само на пистата. Там пазят военни полицаи. Не са много, нито им личи да са особено умни, но дежурят по двойки на всяка отбивка към пистата или хангарите. Но това се отнася само за основната част на основната база.
— А колко бази има общо?
Ласло сви рамене.
— Доколкото ни е известно до този момент, към основната база се числят може би още осем или девет. Нейните врати са широко отворени — като краката на проститутка в студена съботна нощ. Но другите места, другите бази… О-о, там гледат извънредно строго на всякакви приходящи. В някои има бариери с пътни патрули, а до други може да се стигне само със самолет.
Грег му върна картата.
— С какво разполагаме вътре?
— Е, още е рано — въздъхна Ласло и направи справка в бележник със защипани страници. — Сега-засега, имаме бус за доставка на цветя и камион за пощенски пратки. Днес е първият ден на Алис във фризьорския салон към централната база. И Криста е… — Той разрови документите, пръснати върху масата. — … зачислена към Дружеството за общуване и отдих на волнонаемните. Започва от утре. — Той направи пауза. — Към края на седмицата може би ще имаме вътре към четирима до шестима наши хора. — Усмихна се. — Както казах, едва започваме, но…
Грег стана, потупа Ласло по гърба и тръгна към дъното на работната зона.
— Господин Грегъри? — Младеж около двайсетте забързано се приближи към него.