— Да… ъ-ъ, Лукаш, ако не бъркам?
Младежът широко се усмихна.
— Да, сър. Лукаш Мосонли.
— От какво имаш нужда?
— Взехте ми думите от устата, господин Грегъри. Ако има нещо, от което се нуждаете, без значение какво е то, моля ви, само кажете да повикат Луки. — Той млъкна, явно притеснен. — Така ми викат. — Макар и недорасъл, младежът изглеждаше открит, ентусиазиран, енергичен и изпълнен с желание да бъде полезен с нещо.
— Какъв по-точно си, Лукаш?
Хлапакът разцъфна в усмивка, чувайки Грег да се обръща към него с пълното му име.
— Катерач, сър — каза той, без да скрива гордостта си. — Втори етаж, заключени помещения, сейфове… Точно като вас. — На лицето му отново се изписа притеснение от думите, които бе изрекъл. — Е, не съвсем — тихо допълни. — Но мисля, че бих могъл да стана. Ако ми позволите да чиракувам при вас — призна с нескрита надежда. После замръзна, очаквайки Грег да го шамароса за дързостта.
Грег се взря в неспокойните очи на младия циганин, видя гордостта в тях, почувства увереността му и убедеността, че един ден светът ще бъде негов.
— Последвай ме — предложи той и продължи нататък. Лукаш закрачи редом с него. — С какво се занимаваш тук?
Двамата се заизкачваха по желязната стълба.
— До момента само с взлом по поръчка. Отворих сейфовете на щатското Бюро по безработицата, за да сложа там досиетата на наши хора, после трябваше да проникна във филиала на Министерството на правосъдието тук, в Лас Вегас, за да взема от там валидните компютърни пароли за регистрация, за да може господин Фоселис да вкара необходимите данни за хората, които ще работят към базата. — Той замълча за малко. — Нищо особено.
Грег извади собствения си ключ и отвори офиса. Меган вдигна поглед към тях и се усмихна.
— Ако имах екип като този в „УИН“, щяхме да сме излезли в ефир с „60 минути“ още преди години — каза тя възбудено. — Умни са, схващат бързо, свършват работата докрай, питат, когато нещо не знаят, и има поне двама сред тях с диплома от колеж!
— Значи нещата вървят?
Тя посочи подредената банка от телевизионни монитори на стената зад нея.
— Вече ми намериха шест видеообекта за базата. Най-смешното е, че един от тях е правен от мен, а аз бях забравила за него. — Тя се наведе към него. — Свикнах да не питам къде ги намират.
— И?
— Ще имаме готовност след около десетина дни. Може би след седмица, ако не им се пречкам. — Меган стана и излезе с извинението, че трябва да проследи инсталирането на особено сложна монтажна видеомаса, която мистериозно се бе появила само четири часа след като бе казала, че й е необходима.
Грег направи знак на Лукаш, който дискретно се бе отдалечил по време на разговора им. Двамата излязоха през вратата в дъното на стаята.
Фос, който в момента отпиваше голяма глътка силно подсладено кафе, вдигна поглед към тях, после се обърна отново към компютърния монитор.
— Много бързаш. Трябва ми още поне час, а може и два — изсумтя той и пое програмния компактдиск, донесен му от помощник.
Грег поклати глава, изненадан от мъртвешката бледност на своя приятел, шокиран от треперещите му ръце, после дръпна Лукаш в най-задния от свързаните офиси.
— Предполагам, знаеш на какво казват „щракване“, Лукаш?
Момчето с мъка отмести широко ококорените си очи от огледа на подредените специализирани инструменти.
— Разбира се. Това означава използване на мощен магнит в гъвкава сонда, с цел да се заблуди електронна ключалка, че в нея е вкаран същинският ключ.
Грег одобрително кимна.
— Правил ли си го някога?
Младежът поклати глава.
— Не. Попадал съм в тази ситуация един-два пъти, но не успях да се справя.
— И защо?
— Защото нямах нужната екипировка — бързо обясни младежът. — Освен това — допълни той малко по-тихо, — не съм сигурен, че знам какво точно се прави, така че не исках да рискувам да задействам алармената система. — После погледна към пода и тъжно прошепна: — Можах само да предам информацията.
Грег внимателно го изгледа в продължение на цяла минута.
— Подай ми синия комплект.
Лукаш го направи.
— Как си с четенето? — поинтересува се Грег, докато ровеше из сака.
— Не завърших дванайсети клас. Но съм посещавал лекции в колежа.
Грег най-сетне намери каквото търсеше. Извади брошура със захабени и многократно подгъвани страници и тънка книжка. Хвърли ги на масата.