— „Универсалните принципи в технологията на заключващите системи, базирани на щифтове, плъзгачи и изтласквачи“ от Лайнъс Йейл — прочете младежът. — И „Никой не е в безопасност: Ръководство XXI век за слабите страни на технологиите за заключване, използвани през XX век“ от Виктор Хадеон. — Той погледна Грег. — За Йейл съм чувал, но кой е Виктор Хадеон?
Грег обаче бе зает с разглеждането на няколко карти на Американското картографско дружество, разгърнати върху бюрото му.
— Прочети ги — късо му нареди той. Тонът му явно подсказваше, че иска да бъде оставен сам.
— Благодаря, господин Грегъри. — Младежът се обърна и излезе.
— Ей, хлапе?
— Да, сър?
— Искам да си ми подръка — нареди Грег, без да вдига поглед.
Три часа по-късно, преоблечени в джинси и широки фланелки, Магда, Роман и Ласло седяха в офиса на Грег, пиеха чай или кафе и правеха разбор на резултатите от изтичащия ден.
— Има полет веднъж седмично от някакво място, наречено Нелис-Север — уверено заяви Магда. — Каца в базата преди изгрев, доставя там около двайсет и пет мъже и жени, после веднага излита. Връща се отново същия ден около час след залез, за да ги прибере обратно.
— И какви са тези хора? — попита Роман.
— Главно по поддръжката. Байрън, малкият ми похотлив експерт от Обществото „Фрийдъм Ридж“, на когото така много му се иска, мисли, че полетът се използва за смяна на персонала на базата.
— Нещо по процедурата?
— Той твърди, че преди излитане от Нелис-Север се минава през тройна проверка, включваща естествено и преглед на документите. Също както и когато слязат в базата. Но нищо не се прави при тръгване от базата. Хората просто бързат да си натоварят багажа и да се махнат оттам.
Ласло поклати глава.
— Нещо не е видял както трябва. Проверка на идване, проверка и на връщане — повече от ясно, нали?
Грег обаче сви рамене.
— Въпрос на система. Нагласена е да пресява кои хора могат да дойдат, но не и кои да си тръгнат.
Магда отпи глътка от чая си:
— Както и да е. Едно нещо е сигурно — не е възможно качването на нежелани лица в Нелис-Север, нито слизането им в базата.
— Можем да пробваме с поддръжката — предложи Роман. — Ще започнем от главната база, а после може да…
Ласло пак поклати глава.
— Нашите хора нямат никакъв шанс да преминат това ниво.
— Или ще ни отнеме прекалено дълго — уточни Грег.
— Все пак да опитаме — настоя Роман, докато Магда преглеждаше бележките си, които бе надраскала в колата, след като бе оставила спящия гид у дома му. — А може и да опитаме да идентифицираме някои от епизодичните посетители на базата.
Грег само изсумтя неопределено и се концентрира отново върху едно петно на стената.
— Самата база — продължи разказа си Магда, — се намира на около двадесет и един километър източно от Фрийдъм Ридж. Включва осем сгради, шест хангара и две писти — дълга, в посока северозапад-югоизток, и къса — която я пресича на една трета от югоизточния й край. Сградата с… — Тя се поколеба. Погледът й издаваше, че нещо я притеснява. — … онази, която ни интересува, е средна по размери и е третата, броейки откъм южната ограда. Или поне така ми каза. Аз самата не бих могла да знам със сигурност. — Замълча за малко и после продължи: — На моя човек понякога нещо му става и започва да говори за „Космическия кораб Земя“ и други такива, но от друга страна, разполага със снимки, карти и автентично изглеждащи документи, които придават известна тежест на думите му. Когато заспа, успях да заснема три ролки филм. В момента Горан ги проявява.
За кой ли път от началото на съвещанието, Роман и Ласло откровено се възхитиха на циганката прелъстителка, съчувствайки (но не без известна завист) на невинния младеж, който така лесно бе разказал най-съкровените си тайни, капитулирайки пред „тайните оръжия“ на Магда.
Грег продължаваше да гледа към стената.
— Друго? — осведоми се той след малко.
Магда сви рамене.
— Другото е, че според него под наземното ниво на сградите има друго — подземно.
— Предполага или знае? — въпросът беше на Ласло.
— Използва „знам“ толкова често, че думата при него губи смисъл. Според мен ли? Мисля, че предполага.
— Прекрасно — процеди Грег през зъби.
Магда кимна.
— Малкият надървен чукач несъмнено е истински задник, но говори за базата много убедително.