— Е, поне съм жива и здрава.
— Далеч ли трябва да отидете?
— Не — жената посочи вляво от себе си. — Живея във фермата отсреща.
Ригстън се намръщи.
— Да не би да сте Джейн Грешам?
Тя отстъпи крачка назад.
— Откъде знаете името ми?
— Значи съм отгатнал правилно. Идвах да се видя с вас, госпожице Грешам. Ще се качите ли да ви откарам с колата, макар да не остава много път?
Тя скръсти ръце на гърдите си, сякаш искаше да се предпази от някого.
— Извинете, но как мога да бъда сигурна, че сте този, за когото се представяте? — беше ясно, че едва успява да съхрани присъствие на духа.
— Редно е да сте предпазлива — Ригстън извади картата, на която имаше и негова снимка, и отпусна ръката си надолу, за да може Джейн да види ясно документа на светлината на фаровете.
— Надявах се да успеем да поговорим.
— Минава десет — отвърна Джейн. — Разговорът не може ли да почака до утре сутрин? Нали виждате, току-що едва не ме прегазиха.
— Опасявам се, че не бива да отлагаме, въпросът е сериозен.
Странно, помисли си Ригстън, тя не попита веднага за какво искам да разговаряме — но веднага се опита да спечели време.
След няколко минути той влезе с Джейн в топлата, уютна кухня. Сега, на светло, забеляза, че тя е привлекателна посвоему — тъмнокоса, със силни черти. Такова лице не се забравя лесно — твърди, плътни устни, дълбоко поставени очи и характерен, но не прекалено голям нос. Тя хвърли мръсното си яке на един стол и тръгна към умивалника, прокарвайки пръсти през косата си, за да я почисти от заплелите се в нея листа и клонки.
— Почакайте само една минута — каза тя, пусна водата и изми лицето и ръцете си. После се облегна на печката, скръстила ръце пред гърдите си. Лицето й беше бледо.
— За Тенил ли искате да говорим?
— Защо мислите така?
— Ние тук също гледаме телевизия, господин главен инспектор. Чух поканата всеки, който е виждал Тенил, да се свърже с полицията. А и не мога да си представя друга причина, поради която високопоставен полицейски служител би могъл да иска да разговаря с мен по това време в събота вечер — тя го изгледа мрачно.
— Виждали ли сте Тенил Коул от сряда вечерта насам?
Джейн поклати глава.
— Пристигнах тук в сряда. Така че не съм я виждала.
— А опитвала ли се е да се свърже с вас? По електронната поща? Или по телефона, с писмо?
— Съжалявам, че ще трябва да ви разочаровам, но Тенил изобщо не се е свързвала с мен. Което не е много учудващо, защото тя никога не ми е писала нито по електронната, нито по обикновената поща, откакто я познавам, дори не ми се е обаждала по телефона. Можете да се убедите сам, като прегледате лаптопа ми.
— Не мисля, че нещо такова се налага на сегашния етап. А как се свързва тя с вас тогава? — попита Ригстън.
— Просто идва у дома.
— Как бихте описали отношенията си с Тенил Коул?
— Вероятно бих могла да кажа, че съм нещо като неин ментор. И нейна приятелка.
— В какъв смисъл ментор?
Джейн въздъхна.
— Знам, че за хора като вас е трудно да повярват такова нещо за цветнокожо момиче на нейната възраст, но Тенил обича поезията. И не само я обича, но е в състояние да почувства идеята на произведението. Има такъв усет за поетите — романтици, че би могла да засрами повечето студенти по англицистика. А тъй като аз самата имам професионален интерес към романтиците, тя често остава при мен, чете поезия, литературна критика, понякога разговаряме за това, което е прочела.
— Разговаряте за поезия?
— И за критика — Джейн се усмихна снизходително. Юън имаше чувството, че това беше съзнателен опит да го подразни.
— И не намирате нищо странно в това?
— Напротив, много е странно, но наистина е така. Нищо нездраво, неморално или престъпно.
Ригстън поклати озадачено глава.
— Разговаряте ли за личния й живот?
— Много рядко. Тя идва при мен, за да загърби останалата част от живота си. Опитва се да го забрави поне временно.
— Следователно вие нямате представа защо може да е застреляла… — Ригстън хвърли поглед на бележките си — Джино Марли?
— Тенил не е застреляла Джино Марли — каза Джейн с добре познатия тон на вътрешно убеждение, който действаше потискащо на Ригстън. Прекалено често беше виждал как хората правят подобни трагични грешки.
— Как можете да бъдете сигурна? — попита той меко.