— Защото това не отговаря на характера й. Тя не общува с подрастващите гаменчета и непълнолетните майки. Презира този начин на живот.
— Доколкото разбирам, баща й е видна личност именно сред хората, които водят такъв начин на живот.
Джейн тръсна нетърпеливо глава.
— Тенил няма баща — поне не познава такъв. Отгледана е от леля си, майка й е починала. Никога през живота си не е имала баща.
— Следователно името Джон Хамптън не ви говори нищо?
— Разбира се, че ми говори, нали живея в Маршпул.
— А знаехте ли, че той е баща на Тенил?
— Чувала съм подобни клюки, но никога не съм забелязвала той да показва, че изобщо знае за съществуванието й — каза Джейн с натъжено лице. — Тенил казва, че няма баща и аз съм склонна да приема нейната версия.
Ригстън смени тактиката, надявайки се да изненада Джейн.
— Тук ли е тя, госпожице Грешам?
Джейн го изгледа стреснато.
— Разбира се, че не. Не би имала и най-малка представа как да стигне дотук.
— Следователно не бихте възразили, ако се огледам наоколо?
Изражението на Джейн беше едновременно гневно и объркано.
— Що за хора сте вие! — каза тя с горчивина. — Ако не ви разреша да претърсвате, ще решите, че крия нещо. Ако се съглася, за мен това ще бъде обида и натрапничество — после вдигна глава и погледна Ригстън в очите. — Така да бъде, гледайте, където искате.
Откровеният й поглед убеди Ригстън, че си губи времето. От друга страна, нямаше как да прояви слабост пред нея.
— Благодаря — отвърна той.
Тя сви рамене.
— В крайна сметка вие само си вършите работата. Но аз наистина нямам какво да крия.
В мечтите си виждах Тобуай като нова Райска градина, малък земен рай за тези от нас, които бяха преживели толкова тежки бури. Възползвах се от проявената този път поне привидно дружелюбност на туземците, за да започна преговори с тях за земя, на която да си построим укрепление. Първоначално отношенията ни бяха добри, но сред екипажа ни избухнаха разпри. Жените от Отахейте не бяха достатъчно за всички, а местните жени биха дошли при нас само по принуда — нещо, което не можех да приема. Някои от хората ми искаха да се върнат на Отахейте, други просто поставяха под съмнение авторитета ми, защото считаха, че сега са свободни хора и не можеха да осъзнаят нуждата от водач, който да осигури осъществяването на общата цел, докато успеехме да установим истинска колония. В крайна сметка реших да потеглим обратно към Отахайте, за да дам възможност на тези, които имаха такова желание, да останат там. Но още докато се подготвяхме за отплаване, между екипажа и туземците избухна истинска война. Стана ясно, че никога не бихме могли да се върнем на това място, за да се заселим тук. Бях горчиво разочарован и не можех да не считам, че аз нося вината за този провал.
25
Тенил потръпна под острия пристъп на вятъра, нахлул в пролуката между скалите, където се беше приютила късно същия следобед. Когато видя Джейк на склона под себе си, тя бързо се шмугна встрани от пътеката. Сухите, перести листа на орловата папрат шумоляха около нея, докато най-сетне той продължи надолу и се изгуби от погледа й. Мокра и премръзнала, тя тръгна бавно по стъпките му и застана там, където той бе стоял допреди малко.
Оттук се виждаше само една ферма, и Тенил предположи, че това е домът на Джейн. В края на краищата, кого друг би могъл да следи Джейк? Каза си, че вероятно трябва дори да му бъде благодарна, защото и досега не бе успяла да си изясни как точно смята да търси Джейн. Не й се искаше да подчертава присъствието си тук, разпитвайки как да стигне до фермата. И макар да се надяваше, че ще разпознае сградата благодарение на снимките, които бе виждала у Джейн, нямаше представа колко ферми би могло да има около Фелхед.
След като вече откри фермата, оставаше да реши въпроса как да се добере до нея. Тя загледа намръщено картата. Логично бе да продължи надолу по пътеката, докато излезе на пътя, водещ към Фелхед. После щеше да се наложи да мине през селото и нагоре по уличката към фермата на семейство Грешам. Но за да не се излага на опасност, се налагаше да изчака свечеряването, а освен това нямаше представа кой се намира сега във фермата. Щеше да й бъде трудно да установи контакт с Джейн, без някой друг да разбере за появата й.
Другата възможност бе да остави пътеката и да тръгне напряко надолу по склона, докато се озове малко над фермата. От сегашната си позиция виждаше една скална издатина, която би могла да я прикрие достатъчно, за да остане там, да наблюдава и да изчаква удобен момент, когато Джейн ще бъде сама. Този маршрут не й вдъхваше никакво доверие, но не намираше друг по-разумен изход.