Само минути след като потегли надолу по хълма, тя установи, че така вървенето е много по-трудно, отколкото по пътеките. Теренът беше неравен, туфи остра трева и пирен драскаха глезените й. Непрекъснато й се случваше да стъпи по недоглеждане в някое торфено мочурище, където едва не оставяше обувките си. Придвижваше се бавно, и следобедът вече клонеше към края си, когато най-сетне се добра до скалната издатина, към която се беше упътила. За свое облекчение тя откри един тесен процеп в скалата откъм страната, обърната към фермата, и успя да се промъкне в него. Част от скалата бе надвиснала отгоре, така че тук земята беше почти суха, и тя се отпусна на нея с дълбока въздишка на облекчение. Не помнеше някога през живота си да е била толкова уморена. Единствено острите пристъпи на глада, от които стомахът й се присвиваше, я държаха будна.
Тенил се учуди, когато видя каква голяма площ заемат фермата и пристройките към нея. Винаги досега, когато мислеше за ферма, си представяше селски къщурки със сламен покрив, заобиколени от нивя и може би някой очарователен старовремски каменен хамбар. Но дворът пред нея бе ограден от три страни с различни стопански постройки. Самата къща беше масивна двуетажна постройка, построена по ширината на двора срещу входната врата. Край двете по-дълги страни на оградата имаше всевъзможни сгради — нисък обор с обшити с метал стени и покрив от ожулени пластмасови плоскости, и други, най-различни, ниски каменни постройки. Тенил нямаше никаква представа за какво биха могли да служат.
Първият признак на живот, който забеляза, бе появата на един ленд роувър, който спря в единия край на двора. От шофьорското място слезе мъж, последван от две кучета на черни и бели петна. Кучетата изчезнаха в дървената колибка, която се намираше близо до обора, а мъжът влезе в къщата. Половин час по-късно той излезе отново, натовари две бали сено в ленд роувъра и потегли нанякъде с кучетата. Върна се пак двайсет минути по-късно.
Малко преди седем в двора влезе тъмнозелен джип. От къщата излязоха мъж и жена, настаниха се на задните седалки и колата пак потегли. Тенил предположи, че това бяха родителите на Джейн. Но все още нямаше и следа от самата Джейн. Тенил започваше да нервничи. Ами ако Джейн изобщо не беше тук? Ако беше отишла някъде с приятели и нямаше намерение изобщо да се прибира тази нощ? Ако й се беше наложило да отиде някъде другаде във връзка с научния й проект? Тенил не знаеше какво да прави. Прималяваше й от глад, а устата й бе така пресъхнала, че не беше сигурна дали може да проговори.
Малко след осем лампите в двора светнаха и тя видя, че през портата влиза червен форд фиеста. Тенил скочи възторжено на крака, когато видя Джейн да излиза от него. Но вместо да се упъти към къщата, Джейн отново излезе от двора и тръгна пеш обратно към Фелхед.
Тенил се отпусна отчаяно назад и запримигва, за да пропъди сълзите. Беше стигнала толкова далеч — във всяко отношение, но това усилие бе изчерпало силите. Знаеше, че не би могла да понесе една нощ на открито в планината. Тогава стигна до компромисно решение. Каза си, че ако Джейн не се прибереше до полунощ, ще се промъкне надолу и ще си намери място за спане някъде във фермата. Това не би трябвало да бъде толкова трудно.
Времето се влачеше, но много неща будеха удивление у Тенил — тишината, която се спусна като меко одеяло над околността заедно с мрака; изпъстреното със звезди небе, напълно ново за дете, израснало в замърсената атмосфера на Лондон, където светлините никога не угасваха; въздухът, който замирисваше по-различно, когато нахлуеше нощният хлад; но най-чудно от всичко й беше, че тя не намираше нищо плашещо във всички тези непознати неща. Как ли Джейн издържаше на шума, мръсотията и постоянните неонови светлини на Лондон, след като бе израснала сред всичко това?
Малко след десет часа в двора се появи нов, различен джип. И — ура, от него слезе Джейн. Мъжът, който караше джипа, също слезе от него и последва Джейн в къщата. Мина известно време и после светлините започнаха да се палят и гасят последователно във всички стаи на къщата. Какво ставаше там, да му се не види?
След като в къщата отново се възцари мрак и остана да свети само един прозорец, вратата се отвори и мъжът излезе навън. Той започна да влиза и излиза от външните постройки, после отново се върна в къщата. Тенил, която бе виждала достатъчно ченгета, междувременно си бе изяснила какво се случва. Мъжът беше сам и не носеше униформа, но тя бе в състояние да прецени, че става дума за полицейски обиск. Тенил скръсти ръце, обхващайки в прегръдка раменете си. Значи бяха научили за Джейн. Дълбоко в себе си знаеше, че рано или късно ще разберат, но част от нея се бе надявала, че Джейн ще й осигури сигурно убежище.