Такава фраза изобщо не бе фигурирала сред всички встъпителни фрази на разговорите, които си бе представяла цял ден.
— Какво, по дяволите, правиш тук? Полицията те търси.
Тенил почувства, че долната й устна затреперва. Беше се старала да запази присъствие на духа толкова дълго време, но сега просто не издържа. Сълзи рукнаха от очите й.
— Мога ли да вляза? Премръзнах — каза тя жалостиво и цялото й тяло затрепери.
— Разбира се, влизай. Виж се, цялата си вир-вода — Джейн притисна Тенил към себе си, после я въведе в кухнята. — Чакай, сега ще ти намеря сух панталон. — След малко тя се върна с меко долнище от анцуг. — Облечи това и застани до печката, за да се стоплиш.
Тенил беше прекалено изтощена, за да върши нещо друго, освен да изпълнява нарежданията на Джейн. Топлината породи у нея чувство на истинско блаженство. Тя смъкна мокрите маратонки и обу сухия панталон. Междувременно Джейн беше извадила от фризера замразена домашна супа и я слагаше да се топли в микровълновата печка. Непрекъснато поглеждаше към Тенил, сякаш й се искаше да я обсипе с въпроси, но си мълчеше.
— Избягах — произнесе Тенил, щом зъбите й спряха да тракат.
— Така разбрах и аз — отвърна Джейн, поставяйки купа и лъжица в единия край на масата. — По-рано тази вечер тук дойде човек от местната полиция.
— Знам, наблюдавах какво става.
Джейн повдигна вежди.
— Бяха го изпратили лондонските ченгета. Но аз вече знаех какво се е случило с Джино от новините. Хайде, седни тук и изяж супата. После ще можем да поговорим спокойно. Родителите ми ще отсъстват поне още един час.
Първата порция супа не можа да засити дори отчасти глада й. Докато Джейн й сипваше отново, Тенил попита:
— Имаш ли хляб?
Джейн донесе две малки франзели и масло, които изчезнаха с рекордна бързина.
— Май наистина имаше нужда от тях — отбеляза тя, когато Тенил приключи.
— Не съм яла от вчера вечерта, а и днес ходих много. Тръгнах през хълмовете откъм Грасмиър — и не се загубих нито веднъж. Казвам ти, там горе си загубен без карта. Едва не ми се наложи да се връщам обратно, докато най-сетне разбера кой хълм какъв е. Честно, нямам никаква представа как са се оправяли Уърдсуърт и останалите без карти — тя избърса уста с опакото на ръката си. — Това беше страхотно, благодаря ти, Джейн.
— Няма защо. Но сега трябва да ми кажеш какво става всъщност.
Тенил присви слабите си раменца и въздъхна.
— Баща ми застреля Джино. Открих го мъртъв в нашия апартамент. Разбираш ли, изобщо не бях в състояние да мисля свързано, само исках да бъда сигурна, че няма да заловят баща ми — затова запалих апартамента. Опитах да се скрия в твоя апартамент, но дойдоха ченгетата и аз разбрах, че е само въпрос на време да ме открият — затова реших да бягам — тя направи гримаса. — Нямаше при кой друг да отида, затова потеглих насам — тя хвърли бърз поглед изпод вежди към Джейн. — Не ми се сърдиш, нали?
— Не, не се сърдя. Тревожа се. Нали вече казах, дойде човек от полицията…
— Каза ли им, че си била при баща ми? — прекъсна я Тенил.
Джейн поклати глава.
— Не. Исках да изчакам, докато се разкрие възможност да поговоря с теб. Но те те търсят много сериозно. Този човек претърси къщата и ми поиска ключ от апартамента в Лондон, за да могат ченгетата да влязат и там и да следят дали няма да се появиш. Казах му, че от това няма особен смисъл, но той настоя. Ще се наложи да се предадеш, Тенил. Не се надявай, че всичко ще се забрави.
Тенил изгледа Джейн мрачно и предизвикателно.
— Ще се забрави, и още как — претрепали поредния чернокож боклук. Ще минат седмица — две и на никой вече няма да му пука.
— Може би щеше да стане така, ако нещата се бяха развили по друг начин. Но ти не можеш да се криеш вечно. На тринайсет години си, не на двайсет и три. А веднага щом решиш да се появиш, ще те заловят — тонът на Джейн издаваше раздразнението й.
— Знам — отвърна Тенил с типичната нацупена тийнейджърска гримаса. — Но може междувременно да намерят друг заподозрян. Престанат ли да се интересуват от мен, ще се появя.
— Нищо подобно няма да се случи, докато те издирват така старателно. Тенил, ще трябва да им кажеш истината. Така погледнато, ние двете трябва да им кажем истината. Трябва да им кажеш всичко за Джино, а аз ще трябва да разкажа за посещението си при баща ти.
— Няма да ни повярват — каза потиснато Тенил.
— Защо да не ни повярват? Баща ти е далеч по-убедителен като заподозрян от теб. Има съответната репутация, а предполагам, и съответното досие.