— Да, но се опасявам, че по пушката са останали мои отпечатъци.
Джейн я изгледа ужасено.
— Опасяваш се, че са останали твои отпечатъци? Как можа да стане това, по дяволите?
Тенил отвърна предизвикателно.
— Ами вдигнах я — не разбираш ли? А после не я избърсах. Забравих. Бях се паникьосала. Може да е изгоряла в пожара, но ако не е, няма да повярват, че не съм била аз.
— Тенил, много по-възможно е да повярват, че е бил баща ти.
Момичето поклати упорито глава.
— Няма да го издам, нито пък ще те оставя ти да го издадеш — тя изгледа преценяващо Джейн. — Е, ще ми помогнеш ли да се скрия или не?
Джейн я изгледа стъписано.
— Да ти помагам да се скриеш?
— Да, да ме скриеш. Само докато суматохата утихне и успеем да преценим какво да им кажем.
— Не мога да те скрия тук, веднъж вече претърсваха.
— Именно затова можем да се надяваме, че няма да претърсват отново. Знаят, че не съм тук.
Джейн поклати глава.
— Това не е добра идея, Тенил. Виж какво, защо не останеш да пренощуваш тук, а утре двете ще отидем в полицията и ще им кажем истината.
— Истината няма да свърши работа. Трябва да измислим нещо по-добро от истината. Баща ми помогна на мен, сега аз ще помогна на него.
— Но той е убил човек, Тенил.
Тенил извърна поглед.
— Не. Джино беше боклук и заслужаваше това, което му се случи. Да не мислиш, че съм първото момиче, с което е постъпил така? Или че щях да съм последната? Не. Баща ми постъпи правилно и аз нямам намерение да го изпращам в затвора заради това — тя избута стола си назад и стана. — Не искаш да ми помогнеш, добре. Справих се дотук, ще се справя и по-нататък.
Джейн стисна китката й.
— Чакай. Не може да си тръгнеш.
— Нямам намерение да остана тук, ако ти смяташ да ме издадеш на полицията — Тенил издърпа ръката си и продължи с наскърбен вид: — Казваш, че си моя приятелка, но не си. Същата си като всички останали бели. Когато ножът опре до кокала, излиза, че си същата. Трябваше да остана при баща си — той знае как да постъпва с предатели — в очите й избликнаха сълзи и тя ги избърса нетърпеливо. — Майната ти, Джейн. Майната ти.
На 22 май отново навлязохме в залива Матавай. Там разделихме поравно всичко, което би си струвало да се вземе от кораба. Шестнайсет души предпочетоха да напуснат, осмина решиха да останат с мен. Най-тежко ми бе да се сбогувам с Питър Хейуд. Но решението му да ни напусне беше правилно. Не беше уличен като пряк участник в бунта, а аз се надявах, че няма и да пострада задето бе останал с мен. Под прикритието на мрака слязох на брега, за да се простя с него. Не исках да отида посред бял ден — прекалено много се срамувах от лъжите, които бях казал пред вожда Теина, за да имам сили да го погледна в очите. Двамата с Питър повървяхме по пясъчния бряг, и аз го помолих да обясни на брат ми истината за това, което се бе случило между мен и Блай. Дотогава не бях споменавал пред него нищо за долните обвинения на Блай, и ужасът, с който той ги посрещна, ме убеди в правотата на решението ми да вдигна бунт, вместо да допусна имената ни да бъдат омърсени с най-долна клевета.
26
Водите на езерото Дъруент блестяха, сини и сребристи, под лъчите на слънцето. Няколко лодки вече пореха водата, наклонът на платната им говореше за силата на вятъра, който къдреше водната повърхност. Но тази сутрин Джейк не мажеше да оцени красотата пред себе си. И Англия, и възложената му задача успяха само за няколко дни да го накарат да се почувства изтощен и преуморен. Не виждаше нищо приятно в това, което му предстоеше — нито в разговорите с възрастни хора, нито в евентуалната среща с Джейн, която би била мъчителна.
Но нея поне можеше да отложи, докато Дан Сийборн се навърташе наоколо. Джейк така и не можа да събуди у себе си симпатия към Дан и Хари — намираше склонността им да флиртуват публично за едновременно ненужна и смущаваща. Подозираше, че те му отвръщат със същото и не очакваше присъствието на Дан да му помогне в опитите да се сдобри с Джейн.
Но притесненията му, породени от присъствието, надхвърляха чисто личната неприязън. Доколкото му бе станало ясно, когато прочете предназначеното за Джейн писмо, засега търсенията на Дан в семейните регистри се бяха оказали неуспешни. За сметка на това ангажираният от Каролайн човек се беше добрал до много полезен материал. А Дан се беше провалил.