— Аха — каза Дан.
— Именно „аха“. Но и това не означава, че се е провинила в нещо. Просто се е уплашила.
— Очевидно си прекарала вълнуваща вечер. Добре ли си? Да не би да си се наранила?
— Само рамото ми е натъртено, нищо повече. Но наистина беше страшно, той връхлетя право към мен. Добре, че познавам пътя по-добре от този луд, който беше на волана. Разполагах само със секунда, но знаех накъде да скоча.
— И слава Богу. Проклети хлапета — забавляват се да плашат хората. Е, какво успяхте да свършите с Наперената Барбара?
Джейн придърпа пред себе си купчината хартия.
— Успяхме да изровим повече родословия, отколкото можеш да си представиш — и тъй като Джуди тъкмо влизаше отново, носейки агнешко бутче, тя добави, обръщайки се към нея: — Наперената Барбара се оказа безценна, мамо. Благодаря, че ме изпрати при нея.
— Радвам се, мила. Всички ние искаме да успееш, нали знаеш.
Докато Джуди се занимаваше с месото, Джейн подаде няколко листа на Дан.
— Бихме могли да ги прегледаме и да ги подредим по степен на вероятност — на принципа на първородството.
Дан я изгледа така, като че ли бе предложила да отидат в селото, да заловят малко дете и да го изпекат за обяд.
— Имам чувството, че ще повърна при първия опит да чета. Всъщност мислех да се върна в къщичката и да си легна отново — ако майка ти няма нищо против.
— Разбира се, не съобразих. Можеш да останеш там, докато стане време да се връщаш в Лондон, стига да искаш.
Джейн се опитваше да скрие облекчението си. Не че искаше да се отърве от самия Дан — но след случилото се предната нощ предпочиташе да има възможно най-голяма свобода на действие, и да няма кой да я пита къде отива и какво прави.
Дан отпи малко чай и потръпна леко.
— Може пък да успея да хапна малко препечен хляб — каза той без особено убеждение.
Докато Джуди се щураше около него, Джейн започна да сортира информацията, с която я бе затрупала Барбара Фийлд. Започна да подрежда листата на отделни купчини, и да си взема бележки, докато ги редеше. Работата беше бавна и сложна — скоро й стана ясно, че е по-лесно да я върши сам човек, отколкото двама. Тя хвърли поглед към Дан, който дъвчеше предпазливо препечен хляб с ягодово сладко, а Джуди го наблюдаваше тревожно.
— Между другото, мисля да поговоря със специалистката по медицинска антропология, която се занимава с трупа, открит в торфеното находище. Ще й предложа да вземе ДНК-проби от преки наследници на Флечър Крисчън, за да провери дали няма да попадне на съвпадение.
Дан стана.
— Чудесна идея. Мисля да отида до кръчмата и да си взема колата. А после ще се прибера и ще си легна.
— Отивам на църква, мога да те закарам, ако искаш — каза Джуди.
— Няма нужда — отвърна той. — Струва ми се, че чистият въздух ще ме ободри. — После притисна здраво Джейн в прегръдките си. — Утре вече ще съм добре, и ще можем да започнем да обикаляме потомците.
Тя го целуна по брадясалата буза.
— Благодаря. Аз ще съставя списъка.
Изпрати го до портата на двора и му помаха на сбогуване, когато той заслиза бавно надолу по хълма. Но вместо да се върне в кухнята, Джейн прекоси двора и тръгна по пътеката между дългия овчарник и навеса, където стрижеха овцете.
Излезе в една ливада, в чийто край имаше малка каменна постройка, издигната в най-отдалечения от къщата ъгъл. По протежение на цялата каменна стена, малко под стрехата, се редяха продълговати прозорци от матирано стъкло, почти като че ли бяха поставени с декоративна цел. Металната врата беше боядисана в убито зелен цвят и заключена със здрав катинар. Бащата на Джейн беше ремонтирал тази постройка преди десетина години, когато по новите изисквания на Европейския съюз вече нямаше право сам да коли овцете, които продаваше за месо. Тогава той постегна старата кланица, която се намираше високо в хълмовете, и я превърна във вила, която даваше под наем на туристи — беше я нарекъл „Овчарска почивка“, което даде повод за голямо веселие в местната кръчма. Но въпреки това Алан имаше нужда от място, на което да коли животни за домашни нужди — затова поправи занемарената пристройка зад фермата, прокара електричество и течаща вода. Инсталира дори тоалетна и душ-кабина, за да може да се почиства от кръвта, преди да се прибира в къщата.
Джейн тръгна през ливадата, поспря, като че ли за да се наслади на гледката — а всъщност за да се убеди, че никой не я наблюдава, и когато реши, че доколкото моя® да прецени, всичко е спокойно, отключи полека вратата на пристройката и влезе вътре, като подвикна тихо още от вратата: