— Неговите татуировки? — попита Дан.
— Черни татуировки. Това говори ли ти нещо?
Дан сви рамене.
— Нямам никакви асоциации — освен с Дейвид Бекъм.
— Осемнайсети век, моряци, острови в Южното море. Много моряци се връщали оттам с такива татуировки, направени от туземците. Като например Флечър Крисчън.
Дан се ухили.
— Любимата ти местна легенда.
— За какво си говорите вие двамата? — осведоми се Хари.
— Какво знаеш за бунта на „Баунти“?
Хари сви рамене.
— Сещам се за Мел Гибсън. Много готин в ония тесни панталони.
Джейн изпъшка.
— Установявам с радост, че си следил действието.
— Ей, това беше майтап. Не съм някакъв празноглавец, който мисли само за секс — възрази Хари. — Помня как Мел организираше бунта и после как качиха злодея, капитан Блай, на някаква лодка, за да се добере сам до Таити.
— Много добре, Хари. Само дето водач на бунтовниците не е Мел Гибсън, а Флечър Крисчън. Това, което всъщност ме интересува, не е бунтът на кораба, а последиците. След като Блай завършва успешно епичното си пътуване и успява да се добере до Лондон, служителите на флота са били задължени да издирват бунтовниците и да ги връщат в Лондон, за да бъдат изправени пред военен съд. Години по-късно неколцина от тях биват заловени на Таити, качват ги на кораб и ги връщат в Англия. Но съдбата на самия Флечър и някои от най-убедените бунтовници дълго време остава загадка. В крайна сметка те се озовали на остров Питкеърн заедно с няколко мъже и жени от туземците и се установили там.
Хари кимна.
— Питкеърн… Там имаше някакъв педофилски скандал преди две години, нали?
— Именно. С участието на преки потомци на бунтовниците. Но това далеч не е първата неприятност в рая — отвърна Джейн. — Работата е там, че нямало достатъчно жени за всички. Според официалната версия накрая бунтовниците обтегнали отношенията си с местното население, и се стигнало до клане. Предполага се, че първият от белите мъже, който паднал убит, бил Флечър Крисчън. И това е краят на историята.
— Но…? Искам да кажа, вероятно има и но, нали? В противен случай нямаше да се вълнуваш толкова от някакъв мъртвец, покрит с черни татуировки — каза Хари.
— Тук вече се намесва фантазията на Джейн — отбеляза Дан.
Джейн доби леко притеснен вид.
— Открай време из Езерната област вървят слухове, че Флечър Крисчън не е загинал на Питкеърн. Че клането е било използвано за прикритие. По някакъв начин успял да напусне острова и да се върне в Англия, където изживял остатъка от дните си със семейството и приятелите си, укривайки се от правосъдието. Би трябвало да е било доста рисковано начинание за всички участници. Ако Флечър бъдел предаден или разкрит от някого, неминуемо е щял да увисне на бесилото като водач на бунта. Същото е чакало и всички, които са общували с него, съзнателно пренебрегвайки дълга си да го предадат на властите.
По лицето на Хари се изписаха последователно изненада и недоверие.
— Занасяш се, нали? Искам да кажа, това трябва да са просто празни приказки.
— Както вече казах, това е любимото местно предание на Джейн — отвърна Дан, палейки цигара.
Джейн поклати глава, светлината се пречупи в дългите й къдрици.
— Не са само празни приказки. Джон Бароу написва книга, в която повдига въпроса още през 1831 година.
— От гледна точка на теория на конспирацията, това несъмнено е находка — каза Дан. — Господин Флечър инсценира клане и вдига платна в посока към залеза. О, я почакайте — не става. Как всъщност е напуснал острова, Джейн? Корабът е бил изгорен, нали?
Джейн се облегна на бара.
— Изгорили са го. Но на борда на „Баунти“ е имало две корабни лодки, и досега никой не е дал задоволително обяснение къде са отишли те. Да не забравяме и липсващият корабен дневник — тя се ухили. — На това място от теб се очаква да попиташ „какъв корабен дневник?“.
Дан наклони глава и вдигна длани, имитирайки учудване.
— Какъв корабен дневник?
— Като офицер Флечър Крисчън е отговарял за навигацията, имал е навика да води дневник — такова нещо за него би трябвало да е втора природа.
— Звучи убедително — каза Хари.
— Би било странно да не е воден дневник за тяхното установяване на Питкеърн. Разполагали са с предостатъчно хартия и пера. Използвали ги години по-късно, когато се заели да организират училище за децата си. Но единственото писмено свидетелство е дело на един от другите бунтовници, Едуард Йънг. При това той започва да пише едва след клането, от което следва, че някой друг е водил записки за живота им преди това. Кой друг би могъл да го прави, ако не Флечър? Ако е загинал, би мото да се очаква дневникът му да е оцелял. Но ако е потеглил по море… — гласът на Джейн затихна.