— Казах ти, не исках само да събудя надежди у теб, а после да ги разбия — Матю се приведе пред нея, за да си налее чаша вино.
— Стига де, Матю. Кажи истината — имал си намерение да присвоиш моето проучване, за да докажеш окончателно, че си по-добър от мен.
— Имаш ли някаква представа доколко си заприличала на параноичка?
Алан удари с длан по масата. Чу се звук, наподобяващ на пукота, с който се отцепва къс от скала.
— Млъкнете и двамата. Ако смятате да се карате, можете да продължите някъде другаде. И двамата сте достатъчно зрели, за да престанете с това поведение.
Така приключи въпросът — или по-скоро така приключи разговорът. Но братът и сестрата продължаваха да кипят от възмущение, особено Матю, защото действително необичайният му порив да помогне бе дотолкова погрешно разбран. Презрителният поглед на Джейн го раздразни дотолкова, че той реши в крайна сметка да извърши прегрешението, в което така или иначе го обвиняваха. Джейн можеше да залага на академично ниво, той обаче разполагаше с необходимите контакти. Той живееше тук, беше главен учител, хората го почитаха.
Леко раздвижване в класната стая го върна към действителността. Някои от децата бяха приключили с работата си — обичайните заподозрени, каза си Матю.
— Добре, имахте достатъчно време. Оставете моливите. Първа задача — кой ще каже какъв е отговорът? — както обикновено, ръката на Сам се стрелна нагоре. — Да, Сам?
— Петстотин седемдесет и шест, сър.
— Правилно. Има ли такива, които са получили различен резултат? — две ръце се надигнаха плахо. — Хайде, Сам, ела на дъската и ни обясни как си стигнал до отговора.
Матю прегледа всички задачи заедно с класа и работата им приключи идеално пресметнато, точно в мига, когато звънецът обяви началото на междучасието. Когато децата наставаха от местата си и се упътиха към вратата, той каза:
— Сам, Джонатан, можете ли да останете за минутка?
Двамата се упътиха към катедрата. Сам едва прикриваше любопитството си, а Джонатан — опасенията си. Матю постави родословните им дървета пред тях.
— През почивните дни научих нещо много интересно. Доркас Мейсън, която е прапрабаба и на двама ви, е работила за един от именитите обитатели на Къмбрия. Можете ли да познаете за кого?
Джонатан мълчеше като теле. Затова пък Сам се осмели да изкаже предположение.
— Може би за Биатрикс Потър? — каза той.
— Не си преценил правилно момента, Сам. Говорим за времето, когато Доркас е била много млада, преди да се омъжи за Арнълд.
Сам се почеса замислено по ухото.
— Да не би тогава да е бил Уърдсуърт? — попита той.
— Правилно. Доркас Мейсън е била прислужница в Дъв Котидж в продължение на няколко години, преди да се омъжи. Какво ще кажете за тази новина?
— Страхотно. Ще можем да допълним в родословното дърво, че е работила за Уилям Уърдсуърт — отвърна Сам.
Джонатан пристъпваше от крак на крак.
— Това означава ли, че е била известна? — попита той.
Този път намесата на Джонатан имаше някаква стойност в очите на Матю — нещо, което се случваше много рядко.
— Е, всъщност не. Това би трябвало да означава, че самата тя е познавала хора, които са били много известни по онова време. Затова се питах дали някой от вас не е чувал нещо за съхранени семейни документи от времето на Доркас. Възможно е да е писала дневник, или да са запазени нейни писма, в които става дума за работата й в Дъв Котидж. Може дори да е пазела неща, писани от Уърдсуърт, които той е изхвърлил като ненужни — първоначални версии на стихотворения, или бележки, които не са му трябвали. Някой от вас чувал ли е нещо подобно?
Джонатан, който гледаше неразбиращо, поклати глава. Матю изпита задоволство от съзнанието, че шансът ръкописът да е предаван по линията на семейство Брамли е значително по-малък. Те така или иначе биха използвали хартията, за да си правят списъци за пазаруване. Семейството на Сам беше далеч по-обещаващо. А Сам каза с видимо разочарование:
— Не помня някой някога да е споменавал нещо подобно.
— Е, защо не поразпитате близките си, когато се приберете тази вечер у дома? — предложи внимателно Матю. — Ако се окаже, че все пак съществува нещо подобно, ще го включим в изложбата. Това би било хубаво, нали — да свържем вашия проект с най-прочутия син на Къмбрия?